Качеството на дизела от ЛукОйл - прекалено много биодизел?
Публикувано: 05 май 2010, 11:31
От известно време имам съмнение в качеството на горивото на Лукойл (дизела). Някой може ли да каже дали има в момента бензиностанции който да зареждат от други рафинерии (чужбина). Мисля си за Еко, ОМВ, Ромпетрол? Опасенията ми са, че има над 2% биогориво в дизела. А ето и, че други също се съмняват:
"ЛУКойл" мами с горивото
В рафинерията крият, че наместо стандартен дизел предлагат смеска с биопродукти
“ЛУКойл” изнамериха начин в кризата да припечелят допълнително на гърба на потребителя. Източник от ръководството на компанията разкри, че на единствената работеща пълначна станция за дизел в бургаската рафинерия в момента се подава не стандартна нафта, а смеска с евтино биогориво.
Никъде обаче не е упоменато, че в съдържанието на продукта има и биокомпонент като по този начин са заблудени и дистрибуторите, и крайните клиенти. Биогоривата излизат по-евтино на производителя, защото не се облагат с акциз.
Добавяйки ги към стандартните продукти, без при това да намалят цената, тарикатите от “ЛУКойл” трупат чиста, и скрита от данъчните власти, печалба.
На всеки реализирани 1000 литра тя възлиза на 704 лева. Толкова е разликата между продажната цена на едро между стандартния дизел и този с биодобавка.
Според данните на нашия източник, причината “ЛУКойл” да прави всичко това е както користна, така и чисто технологична. Еврозаконодателството задължава производителите на горива в страните-членки на ЕС постоянно да увеличават дела на биокомпонентите в тях. “Нефтохим” също е длъжен да произвежда наред със стандартния дизел и такъв с биодобавки, тоест с олио или животинска мас. Той обаче трябва ясно да декларира пред дистрибуторите и търговците какво точно гориво пълни в цистерните им.
В момента на цялата територия на нефтокомбината в Бургас има само една работеща пълначна станция за нафта. “ЛУКойл” вече години наред не иска да отпусне пари, за да изгради втора, въпреки постоянните самохвалства по пресконференции, че инвестира милиони в обновяването на рафинерията. Тъй като няма друга тръба, по която да подава биодизел, комбинатът го пробутва като стандартен по единствената. А търговците пък нямат наличната апаратура, за да проверят още при пълненето на цистерните какво точно се излива в тях. Държавните органи у нас също избягват да се занимават с “ЛУКойл” от страх да не си навлекат гнева на премиера Бойко Борисов, който под път и над път парадира с близкото си приятелство с боса на “ЛУКойл” за България Валентин Златев.
Същевременно истинското дизелово гориво, произведено само от нефтена суровина, се транспортира единствено по националните тръбопроводи на “ЛУКойл” към десетината петролни бази в страната. Това означава, че онези бензиностанции, които зареждат от базите, продават стандартен дизел, а тези, които предпочитат да товарят направо от комбината в Бургас, често, без самите да подозират, пробутват на клиентите си евтина смеска, но на висока цена.
Най-прецакани са бензиностанциите и, съответно техните клиенти, в Югоизточна България, тъй като основно те зареждат от заводската тръба.
Биогоривото замърсява по-малко околната среда и се смята за алтернатива за бъдещите векове, когато петролът в земните недра ще е вече на приключване. Засега обаче то все още не е най-препоръчителното гориво за онези дизелови автомобили, които са от по-висок клас. Тъй като този вид нафта е значително по-мътна и лепкава обикновено поврежда дюзите на такива двигатели. Тя не се препоръчва и за модели “common-rail”.
Тъй като нито един български държавен орган в последните десет години, когато на власт бяха все приятели на Валентин Златев: Иван Костов, Сергей Станишев и Бойко Борисов, не се осмели да проверява качествата на горивата на “ЛУКойл”, няма как въз основа на негово заключение собственици на скъпарски коли с повредени двигатели да заведат дела срещу петролната рафинерия за измама с горива.
Същевременно обаче самият “ЛУКойл” е изключително чувствителен към всяка критична нотка в българските медии и гони до дупка журналистите, осмелили се да критикуват компанията. Последният случай е от началото на април. Тогава в седмичника “Шоу” се появи неподписан текст, в който се разказваше за различните варианти, разглеждани в “ЛУКойл” за справяне с кризата.
Единият от тях включвал и закриване на бургаската рафинерия,
като производството на горива се измести към Румъния. Факт е, че в последната половин година “ЛУКойл” закри почти всички производства в “Нефтохим” и остави само това, което произвежда бензин и дизел. Същевременно на улицата бяха изхвърлени стоттици работници.
Още в деня на излизане на вестника с публикацията пи-ар агенцията на “ЛУКойл” – “Ди енд Ди”, оглавявана от бившата синдикалистка Диана Дамянова, бе впрегната да издирва автора. Десетки журналисти в Бургас и в София бяха тормозени по телефона от агенти на “Ди енд Ди”, за да признаят дали имат информация кой може да стои зад такава публикация. Не е ясно какво точно са смятали да сторят с автора от “Ди енд Ди”, когато и ако изобщо го открият.
По стара традиция “ЛУКойл” не води дела срещу журналисти, а се саморазправя с тях по значително по-изтънчени методи. Единият е
да се притиска главният редактор или издателят на медията да уволни съответния репортер (както се случи с Георги Коритаров). Другият е журналистът да бъде окарикатурен с най-гнусни измислени сюжети в някое жълто издание, на което преди това е било добре платено, за да пусне написания от хората на Диана Дамянова материал. Третият е да се издири някаква личност, за която съответният журналист е писал преди и да бъде убедена да му заведе дело. Така журналистът се сдобива със съдебен процес, направляван от хората на Диана Дамянова и Валентин Златев, но без самите те или “ЛУКойл” да са страни по него. Тази практика, разработена от години в Русия, бе приложена още през 2000 година срещу няколко непослушни репортери и у нас. Тя сработи чудесно и това е една от причините в България почти нито една медия да не смее да се занимава с “ЛУКойл”.
Източник: http://www.desant.net/show-news/20244/" onclick="window.open(this.href);return false;" onclick="window.open(this.href);return false;
"ЛУКойл" мами с горивото
В рафинерията крият, че наместо стандартен дизел предлагат смеска с биопродукти
“ЛУКойл” изнамериха начин в кризата да припечелят допълнително на гърба на потребителя. Източник от ръководството на компанията разкри, че на единствената работеща пълначна станция за дизел в бургаската рафинерия в момента се подава не стандартна нафта, а смеска с евтино биогориво.
Никъде обаче не е упоменато, че в съдържанието на продукта има и биокомпонент като по този начин са заблудени и дистрибуторите, и крайните клиенти. Биогоривата излизат по-евтино на производителя, защото не се облагат с акциз.
Добавяйки ги към стандартните продукти, без при това да намалят цената, тарикатите от “ЛУКойл” трупат чиста, и скрита от данъчните власти, печалба.
На всеки реализирани 1000 литра тя възлиза на 704 лева. Толкова е разликата между продажната цена на едро между стандартния дизел и този с биодобавка.
Според данните на нашия източник, причината “ЛУКойл” да прави всичко това е както користна, така и чисто технологична. Еврозаконодателството задължава производителите на горива в страните-членки на ЕС постоянно да увеличават дела на биокомпонентите в тях. “Нефтохим” също е длъжен да произвежда наред със стандартния дизел и такъв с биодобавки, тоест с олио или животинска мас. Той обаче трябва ясно да декларира пред дистрибуторите и търговците какво точно гориво пълни в цистерните им.
В момента на цялата територия на нефтокомбината в Бургас има само една работеща пълначна станция за нафта. “ЛУКойл” вече години наред не иска да отпусне пари, за да изгради втора, въпреки постоянните самохвалства по пресконференции, че инвестира милиони в обновяването на рафинерията. Тъй като няма друга тръба, по която да подава биодизел, комбинатът го пробутва като стандартен по единствената. А търговците пък нямат наличната апаратура, за да проверят още при пълненето на цистерните какво точно се излива в тях. Държавните органи у нас също избягват да се занимават с “ЛУКойл” от страх да не си навлекат гнева на премиера Бойко Борисов, който под път и над път парадира с близкото си приятелство с боса на “ЛУКойл” за България Валентин Златев.
Същевременно истинското дизелово гориво, произведено само от нефтена суровина, се транспортира единствено по националните тръбопроводи на “ЛУКойл” към десетината петролни бази в страната. Това означава, че онези бензиностанции, които зареждат от базите, продават стандартен дизел, а тези, които предпочитат да товарят направо от комбината в Бургас, често, без самите да подозират, пробутват на клиентите си евтина смеска, но на висока цена.
Най-прецакани са бензиностанциите и, съответно техните клиенти, в Югоизточна България, тъй като основно те зареждат от заводската тръба.
Биогоривото замърсява по-малко околната среда и се смята за алтернатива за бъдещите векове, когато петролът в земните недра ще е вече на приключване. Засега обаче то все още не е най-препоръчителното гориво за онези дизелови автомобили, които са от по-висок клас. Тъй като този вид нафта е значително по-мътна и лепкава обикновено поврежда дюзите на такива двигатели. Тя не се препоръчва и за модели “common-rail”.
Тъй като нито един български държавен орган в последните десет години, когато на власт бяха все приятели на Валентин Златев: Иван Костов, Сергей Станишев и Бойко Борисов, не се осмели да проверява качествата на горивата на “ЛУКойл”, няма как въз основа на негово заключение собственици на скъпарски коли с повредени двигатели да заведат дела срещу петролната рафинерия за измама с горива.
Същевременно обаче самият “ЛУКойл” е изключително чувствителен към всяка критична нотка в българските медии и гони до дупка журналистите, осмелили се да критикуват компанията. Последният случай е от началото на април. Тогава в седмичника “Шоу” се появи неподписан текст, в който се разказваше за различните варианти, разглеждани в “ЛУКойл” за справяне с кризата.
Единият от тях включвал и закриване на бургаската рафинерия,
като производството на горива се измести към Румъния. Факт е, че в последната половин година “ЛУКойл” закри почти всички производства в “Нефтохим” и остави само това, което произвежда бензин и дизел. Същевременно на улицата бяха изхвърлени стоттици работници.
Още в деня на излизане на вестника с публикацията пи-ар агенцията на “ЛУКойл” – “Ди енд Ди”, оглавявана от бившата синдикалистка Диана Дамянова, бе впрегната да издирва автора. Десетки журналисти в Бургас и в София бяха тормозени по телефона от агенти на “Ди енд Ди”, за да признаят дали имат информация кой може да стои зад такава публикация. Не е ясно какво точно са смятали да сторят с автора от “Ди енд Ди”, когато и ако изобщо го открият.
По стара традиция “ЛУКойл” не води дела срещу журналисти, а се саморазправя с тях по значително по-изтънчени методи. Единият е
да се притиска главният редактор или издателят на медията да уволни съответния репортер (както се случи с Георги Коритаров). Другият е журналистът да бъде окарикатурен с най-гнусни измислени сюжети в някое жълто издание, на което преди това е било добре платено, за да пусне написания от хората на Диана Дамянова материал. Третият е да се издири някаква личност, за която съответният журналист е писал преди и да бъде убедена да му заведе дело. Така журналистът се сдобива със съдебен процес, направляван от хората на Диана Дамянова и Валентин Златев, но без самите те или “ЛУКойл” да са страни по него. Тази практика, разработена от години в Русия, бе приложена още през 2000 година срещу няколко непослушни репортери и у нас. Тя сработи чудесно и това е една от причините в България почти нито една медия да не смее да се занимава с “ЛУКойл”.
Източник: http://www.desant.net/show-news/20244/" onclick="window.open(this.href);return false;" onclick="window.open(this.href);return false;