Тежък правен казус/продажба на инвалиден автомобил

[maj4]

Здравейте!
Проблема ми е следния имам автомобил, който е на инвалид и имам пълномощно с всички права/продажба, бракуване, прехвърляне и т.н./ В това състояние го карам 5 години. Реших да го продам. Оказа се, че инвалида е починал. Адокат ми обясни, че трябва да намеря всички налседници и да попълят два вида декларации и пълномопщни нотариално заверени. Намерих ги, попълниха. Въпросите са ми:
1. След като е починал инвалида дължи ли се данък за автомобила от момента на смърта му нататък. С други думи с оналедяването на автомобила трябвало ли е да се регестрира от наследниците в данъчното и оттам нататък да се плащат данаци. Пиатм защото четейки форумите разбирам че в КАТ искат бележка за платени данъци на автомобила
2. По принцип как се удостоверява в кат че даден автомобил е инвалиден и не се дължат данъци. Единствено което на мен ми идва наум че в талона има печат че не е платено мито.

[pepy1]

аз го карах 3 години

на мен ми се размина митото тъй като нямах митническа декларация и КАТ щяха да си я изискат по служебен път тъй като аз съм 3 купувач и продавача не ме е снабдил с такъв документ - не питай какво ми беше докато убедя началника и служителките в КАТ
автомобила беше от Ловеч аз от София и станаха едни сценки - като от народния театър
попринцип се дължи мито за разликата от времето на смъртта на инвалида и периода на освобождаване
ако инвалида е починал година преди изтичане на 3 годишния срока дължиш мито за 1 година
поне на баща ми така са обяснили от митница Свищов ,където е минала моята кола
всички документи който са ти необходими за прехвърляне съм описал в темата която вече си чел ,
ако има нови изменения на изискванията ,просто не съм в час

[maj4]

Благодаря за бързия отговор. Явно и при теб е било голяма драма. При мен както вървят нещата със сигурност може да ме видиш некой ден в "Искрено и лично" 10х

[nikolovvd]

Ето ти един пресен пример на ВАС.

Решение № 64 от 4.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7050/2007 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева
чл. 753, ал. 2 ППЗМ,

чл. 209, т. 3 АПК



--------------------------------------------------------------------------------


Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.


Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Пловдив и началника на Митница - Свиленград срещу решение № 77/4.06.2007 г., постановено по адм. дело № 253/2007 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 8000-0115 от 6.02.2007 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0055/5/12.03.2007 г. на директора на РМД - гр. Пловдив за определена митническа стойност и за събиране митни сборове на Лозко Желков Желков и Стефко Стефанов Желков от гр. Харманли като наследници на Груда Колева Милкова - мито в размер на 747 лв. и ДДС в размер на 1448 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в жалбата, че преференциалното третиране на дадена стока не е правило, а изключение и в случая освобождаването от облагане с митни сборове на внесения автомобил са били с оглед това, че наследодателят бил инвалид. Според касаторите със смъртта на инвалида е отпаднало основанието за безмитен внос и митните сборове на основание чл. 753, ал. 2 ППЗМ следва да се заплатят от наследницата на инвалида. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба.


Ответникът по касационната жалба Лозко Желков Желков от гр. Харманли, редовно призован не се е явил и не е взел становище.


Заинтересованата страна Стефко Желков Стефанов от гр. Харманли, редовно призован не се е явил и не е взел становище.


Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Хасково също не е взела становище по касационната жалба.


Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно е прието в обжалваното решение, че чл. 753, ал. 2 ППЗМ е предвидил случаи на отпадане на митническото облекчение, а смъртта на лицето не може да се приравни на нито една от предвидените хипотези в посочената разпоредба. Според прокурорът в случая се касае за смърт на вносителя на автомобила, а не до извършено от него действие, поради което не са налице условията за неизпълнение на изискванията на митническия режим.


Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:


За да отмени актовете на митническия орган, посочен по-горе и потвърден с решение на горестоящия митнически орган, Пловдивският административен съд е приел, че жалбоподателите пред него - наследниците на Груда Милкова не следва да заплащат определените им с посочените актове на митническата администрация митни сборове. Изводът си, че тези митни сборове не са дължими от тях съдът е обосновал с разпоредбата на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, като е развил мотиви, че смъртта на наследодателя и наследяването на автомобила не попадат в изброените в тази правна норма сделки - заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне правото на собственост на стоките, за които е ползвано митническо облекчение. Обсъдено е в обжалваното решение, че смъртта на наследодателката на Желков и Стефанов е настъпила преди изтичането на 3 годишния срок от датата на ползване на преференцията, но тя не отпада със смъртта, като е извършено от съда граматическо тълкуване на посочената разпоредба. Според съдът наследяването не представлява разпоредителна сделка и след като смъртта на инвалида, ползвал митническото облекчение при вноса на автомобила не попада в нито една от хипотезите на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, то за наследниците на починалия инвалид - Груда Милкова не е възникнало вносно митническо задължение, както такова е определено с индивидуалния административен акт.


Решението на Пловдивския административен съд е постановено при спазване изискванията на материалния закон. Преференцията за ползване на митническото облекчение за внесения автомобил, марка "Лада Тайга" е лично и то не се наследява, т. е. това право е intuitu personae (с оглед на личността), което означава, че наследниците на такива лица не могат да ползват същата преференция, само защото техните наследодатели са притежавали такива права за ползване на безмитен внос. В случая обаче тази преференция е ползвана от самия инвалид - наследодателя на ответника по касационната жалба. Погасяването на посоченото облекчение съобразно изискванията на чл. 753, ал. 2 ППЗМ и възникването на вносно митническо задължение е свързано само с осъществяването на лимитативно изброените в тази правна норма разпоредителни сделки - заемане, залагане, отдаване под наем и прехвърлителна сделка като очевидно е, че наследяването не представлява такава разпоредителна сделка.


Неоснователно в касационната жалба се твърди, че след като е ползван автомобила е налице хипотезата чл. 753 ППЗМ. Наследяването като юридически факт не може да се отъждествява с нито една от изброените изчерпателно хипотези на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, в какъвто смисъл са развитите в касационната жалба доводи. Всяко разширително тълкуване на тази императивна разпоредба, каквито са възраженията в жалбата са недопустими и не намират опора в закона. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, I отделение по този вид дела.


В изложения по-горе смисъл решението на първоинстанционния съд е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.


Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,


РЕШИ:


Оставя в сила Решение № 77/4.06.2007 г., постановено по адм. дело № 253/2007 г. по описа на Пловдивския административен съд.


Решението не подлежи на обжалване.

На кратко смърта на инвалида не е нарушение на чл. 753 ППЗМ и не следва да се търсят митнически сборове.

[HACKO]

И сега кой ще върне парите на стотиците наследници които са внесли митнически сборове?

[nikolovvd]

МИТНИЦАТА!
Има такова решение от Януари тази година с което Митницата е осъдена да върне парите, които е искала и получила неправомерно.


Решение № 120 от 7.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2007 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова
чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ,

чл. 721 ППЗМ

-------------------------

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.


Образувано е по касационна жалба на Димитринка Глушкова от гр. Велико Търново против решение № 48 от 31.07.2007 г., постановено по адм. дело № 151 по описа на 2007 г. на Административен съд - гр. В. Търново, в частта с която е отхвърлено искането й за възстановяване на сумата 2717 лв. главница и лихви отправено до началника на митница Свищов. Иска решението в тази част да бъде отменено и да се постанови друго, с което се реши въпросът по същество като й се присъдят направените по делото разноски.


Ответникът по касационната жалба - началник митница Свищов и заинтересованата страна директор на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново не вземат становище по нея.


Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.


Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:


Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна.


Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил мълчалив отказ за произнасяне на началника на митница Свищов по искане за възстановяване на сума, ненадлежно платена от касаторката по внос на автомобил на името на инвалид. Съдът се е произнесъл подробно като е отменил мълчаливия отказ и е взел становище по същество като е отхвърлил искането с мотива, че е лишено от основание, тъй като платените суми не били недължимо платени от лицето.


Решението е неправилно в обжалваната му част по следните мотиви:


В случая се касае за заплащане на суми-митни сборове по внос на лек автомобил на името на инвалид. На 12.01.2001 г. е извършен внос от Германия на лек автомобил марка "БМВ", оформен с ЕАД № 4300/4-234 от 12.01.2001г на името на Еленка Димитрова Недялкова, инвалид първа група с чужда помощ. Оформянето е станало по преференциален режим - освободен от заплащане на мито и ДДС по действащите тогава разпоредби. Автомобилът е бил поставен под митнически контрол. На 19.11.2001 г. лицето е починало. С писмо от 2005 г. е уведомена касаторката, че поради смъртта на инвалида пред изтичане на три години от вноса не са изпълнени изисквания на преференциалния режим, поради което със същото писмо е определено ДДС и мито за заплащане, които тя на 9.03.2005 г. е внесла по сметка на митница Свищов.


Разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от Закона за митниците урежда възстановяването на митни сборове - това е връщането в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни мита, според, ал. 2 - то се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими. Чл. 216, ал. 2 от Закона за митниците уточнява, че възстановяването се извършва и разрешава след писмено искане до съответното митническо учреждение в срок от три години от датата на уведомяване за дължимостта на митните сборове. В случая искането е подадено навреме, следва да се установи само дали сумите са били или не недължимо платени. Въпросът за дължимостта е разрешен, както е посочено неколкократно от касаторката, в множество решения по този спор на Върховния административен съд.


Правото на безмитен внос е било вече упражнено приживе от наследодателя - инвалид, поради което възражението, че при последващо отпадане на предпоставките по чл. 721 ППЗМ вр. чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ, възниква вносно митническо задължение, е неоснователно според настоящия съдебен състав. В случаите на осъществен безмитен внос от лица - инвалиди на автомобил за лична употреба, вносно митническо задължение за наследниците би възникнало само в някоя от хипотезите на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, ако автомобилът е бил предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане в тригодишния срок от вноса. Случаят, в който правото на собственост преминава по наследство не е между изброените в този текст. Същото не представлява неизпълнение на едно от изискванията при ползване на митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1 т. 6 ЗМ, както твърдят касаторите, тъй като автомобилът е останал за лична употреба на универсалния правоприемник на инвалида, поради което за ответника по касационна жалба не се е породило вносно митническо задължение за процесния автомобил. Ето защо платеното от наследника митническо задължение се явява недължимо платено и следва да бъде възстановено. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество (размера на задължението, лихвите и т. н.) то следва преписката да бъде изпратена на началника на митница Свищов, който да се съобрази със задължителните указания, посочени по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.


На касаторката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 15 лева.


По изложените съображения Върховен административен съд, първо "А" отделение,


РЕШИ:


Отменя решение № 48 от 31.07.2007 г., постановено по адм. дело № 151 по описа на 2007 г. на Административен съд - гр. В. Търново, в частта, с която е отхвърлено искането на Димитринка Глушкова за възстановяване на сумата 2717 лв. главница - митни сборове и лихви, отправено до началника на митница Свищов и,


Изпраща преписката за произнасяне на началника на митница Свищов съобразно горепосочените указания по прилагане на закона.


Осъжда началник митница Свищов да заплати на Димитринка Христова Глушкова от гр. В. Търново сумата 15 лв. разноски за двете инстанции.


Решението е окончателно.

[nikolovvd]

При такива случаи се подава жалба до Митницата с искане за възстановяване на неправомерно взетите суми, като изришно споменавате, че ако съответната митница се произнесе с мълчалив отказ (не се направи труда да ви отговори) ще си търсите правата в съда.
В никакъв случай не пропускайте да споменете горното решение на ВАС (Върховен Административен Съд). Това може би ще ви спести разправиите в съда, защото в Митницата знаят, че още на І-ва инстанция съда ще се произнесе с решение, в което се позове на него и то ще бъде окончателно.

Надявам се като прочетете горните рашение на ВАС повече никой да няма проблеми.