КЛУБ ФОРД БЪЛГАРИЯ - CLUB FORD BULGARIA

Св. Димитър е и небесният покровител на славянските апостоли. В гл. ХV от Житието на св. Методий са казва, че след като завършват превода на Стария завет, Кирило-Методиевите ученици отслужват литургия за св. Димитър Солунски. Предполага се, че той е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г. Затова и често е наричан Св. вмчк Димитър Солунски.

Казват, че на Димитровден небето се отваря и Господ изпълнява желанията на праведните.

В традиционната българска култура Димитровден – 26 октомври - е много повече от църковен празник в чест на Св. Димитър. Какви обичаи и вярвания се свързват с този празник ?

Според народно вярване в полунощ срещу Димитровден “небето се отваря”. Който е буден по това време, може да изрече своя молба към Бога. Ако човекът е праведен, Господ ще изпълни желанието му. Като продължение на тази надежда на самия Димитровден някога селяните извършвали различни гадания. Те са свързани най-често със смяната на стопанските сезони.

Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат на Свети Георги. Пък според народните предания от този ден започва зимния период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. Светецът се смята за властелин на зимните студове и снегове. Дори има народна представа, че той пуска снега като разтръска своята дълга бяла брада. Затова на Димитровден селяните се вглеждат в поведението на домашните животни и по него предричат студена ли ще е зимата, кои месеци ще са най-студени, кои ще са снежни или кишави. В този момент от годината вече окончателно е приключил земеделският сезон, цялата реколта е прибрана и са приготвени всички запаси от храна за хората и добитъка за зимата. Но това “имане” в хамбарите и зимниците не успокоява селяните. Затова на Димитровден имат свои гадания колко имотни ще бъдат през идните месеци и дори година. Който има повече кошери, вече се опитва да предвиди колко мед ще събере през следващото лято.

Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най–големите задушници.
Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените. За предпазване от мишките се спазват редица обреди и забрани. Строга е забраната за работа, особено за жените. Те не трябва да предат, да тъкат, да шият и пр. Зашиват предната и задната част на полите си, за да „зашият" символично очите на мишките. Не трябва да използват остри предмети, "за да не косят мишките дрехите и посевите с острите си зъби".
В някои райони правят "Мишкина сватба", чиято цел е да предпази от вредните гризачи.

Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година. Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.

В някои краища на Димитровден се извършва и обреда полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.

На този ден, за здраве и дълголетие празнуват много именници, които носят името на светеца.