Здравей Свят!

[vargala81]

Ние сме България. Малко над седем милиона сме и живеем в югоизточните покрайнини на Европа. Хубаво е тук, даже много. Имаме всичко, което една страна може да предложи. Ама наистина всичко – дълга ивица морски брегове, очертана от бели пясъци и горещо лято, за да си ги ползваме. Имаме и високи планини с тъмно -зелени иглолистни гори, прекрасни са. А най-хубаво от всичко е, че имаме и снежна зима, та ски пистите и хотелите предлагат всичко необходимо за чудесна зимна ваканция. Българите имат истински дълга история, богата на възходи, с които се гордеем и богата на падения, за които страдаме. Най-старият жив град в Европа е тук.

Част сме от Европейския съюз, развитите страни са на приблизително 1000-1500 километра от нас или иначе казано на 100 евро и 2-3 часа полет със самолет. Всъщност, вече много от европейският бизнес е на наша територия. Може да видите немски, френски, италиански фабрики, разположени край магистралите. Появиха се молове в по – големите градове, а и почти всички познати ни западно – европейски магазини за хранителни стоки отворихa врати тук. Това са явните белези, че вече изминаха повече от двадесет години, откакто територията ни се оттърва от комунистическия строй.

А ние хората сме… Ами хора като вас. Работим по четиредесет и повече часа на седмица, голяма част от нас дори и в съботни и неделни дни. Ставаме рано, пием кафе, пътуваме до работа, изпълняваме служебните си задължения, ядосваме се на колега или шеф, забавляваме се на шегите си, уморяваме се и се прибираме. Знаете как е! Когато не работим се срещаме с приятели на по бира, излизаме на кино, разхождаме се, разговаряме… Правим това, което повечето обикновени хора на този свят правят в свободното си време.

Е, може би вече си мислите: Да, българите водят живот като нашия, трудят се, пътуват, почиват си, понякога се ядосват, понякога се забавляват. Хора като нас.

Само че не е така. Българите притежават едно качество, което вие нямате. Ние сме невидими.

Когато е лято, повечето българи работят. Морето и пясъците са толкова близо, а ние само мечтаем за тях. Не можем да си позволим почивка. Минималната работна заплата е 123 евро. Спрем ли да работим, разходите ни съсипват. Когато е зима, пак работим, само че ни е студено. Няма и помен от прекрасните хотели и ски пистите. Зимата е най – тежкият период за българите, защото отоплението е твърде скъпо за житейския ни стандарт. Повечето от нас отопляват само една стая, цялото домакинство прекарва вечерта в нея, а нощем спим в неотоплявани помещения. Историята ни е повод за разпалени спорове, но паметниците, които тя е оставила по нашите земи са твърде далече за средно – статистическия българин. Защо ли? Защото с една цяла месечна заплата можем да заредим само сто литра дизел. Моловете са като художествени галерии за нас, разхождаме се, разглеждаме, но рядко купуваме. В България, ДДС е 20%, за всички стоки. В богатите, западноевропейски страни, а и в много други, повечето хранителни продукти и стоки от първа необходимост са със силно занижено ДДС, а заплатата на средният западноевропеец е десет и дори петнадесет пъти по-висока от нашите. А работният ден на българина… Той не е просто работен ден, а борба за оцеляване. Родителите ни са ни учили да сме честни, добри и толерантни. Учили са ни да се уважаваме и да си помагаме. Да се трудим упорито и да вярваме, че ще бъдем оценени. Но често пъти в България, тези иначе позитивни качества, се превръщат в недостатъци. Това е така, защото действителноста тук сега ни учи, че успяват само хитреците на дребно, лъжците и крадците, престъпниците и разбира се, политиците. И тъй като всички тези факти съществуват само за нас, но не и за държавниците ни, ние решихме, че сме невидими. Или ни няма, или нямаме никаква стойност за държавата си. Хората тук мрачно се шегуват, че има два изхода от тази криза и това са Терминал 1 и Терминал 2 на софийското летище. Но не това е, което искаме ние. Ние имаме нужда от страната си, както и тя от нас. Искаме да живеем и да сме щастливи в нея, а не някъде другаде.

И така младите българи решиха, че е време да докажат, че са тук и са готови да се борят за благата на собствената си страна. Един ден те се събудиха и излязоха по улиците. Решиха да покажат, че водят тежка борба за оцеляване и поискаха по – ниски цени на горивата с надеждата, че такава промяна ще рефлектира върху всички цени и ще облекчи ежедневното им бреме. И сякаш държавната машина се размърда, направиха се няколко срещи, изрекоха се куп думи, които сме чували хиляди пъти и разбира се, се стигна до „логичният” извод, че „не може”. След това всичко затихна и ние отново станахме невидими. За това излязохме да протестираме за втори път. И пак видяхме млади и оптимистични лица по улиците… Но този път дори медиите се държаха странно. Излъчиха кратки и субективни репортажи и с това народното недоволство беше отразено. Почувствахме се сякаш сме не хора, а сенки.

Но каквото и да се случи, ние сме вече будни. Ние няма да спрем сега, това е едва началото. И е решено, на 16.04.2011 ще бъдем пак на улицата. Ще протестираме във всички големи градове на България. Бъдете съпричастни към борбата за нашата демокрация! Вижте ни! Ще покажем, че ни има, че сме тук и сме важни.

С най-топли чувства:

България
http://gorivo.net/hello-world-2/" onclick="window.open(this.href);return false;" onclick="window.open(this.href);return false;

[иво г. иванов]

Изчетох с най- голямо удовлетворение началото на тази тема и изпитах истинско задоволство от стила и начина на
развитие на тезата. Бих казал, че е рядко красиво есе за тема, от месеци в този форум. Достойно за всеки голям
всекидневник. Но някак си в края се почувствах сякаш свален на земята, в прахта, при недоимъка и лишенията.
Може би защото всичко описано е самата истина и защото на раменете ни лежи отговорността да променим тази тъжна
истина. Дали сме невидими? И да и не. Видими за силните на деня у нас, защото техните противодействия са резултат
от нашите действия. Като червей, който се опитва да изпълзи а те поставят палец отгоре и невидими за тези , към които
бе обръщението в началото на темата на vargala81. Независимо дали това са чужденци или странични, неучастващи в
социалния живот родни плужеци.Да! Има и такива!
А имаше дни, когато ни се обръщаше повече внимание. Бяхме интересни, но дали не ни използваха? Визирам времето
на Соломоновите сълзи при приемането ни в НАТО,и тържествата по повод одобрението и включването ни в ЕС.
Къде е разковничето? Аз смятам, че е в смисъла на думичките СОЦИАЛНО ОБЩЕСТВО
Всички знаем какво означават те и това, което е написал и чувства vargala 81 е прекрасно, >:D<: но трябва да се споделя от повече хора, по всяко време а не само от дата на дата. Да се говори ,протестира за отрицателното и хвали и провокира всяко добро за народа дело. Не искам да заангажирам никого с моето лично мнение, но ако повече хора споделят подобни мисли, по- лесно ще достигнем до стъпките изграждащи това социално общество и тогава мнението на другите и на самите нас ще е различно.
Бъдете сигурни! Просто трябва да си повярваме.

[Pyrhel]

+1 Не знам кой е авторът на текста, но за мен е доста силен.

Бъдете сигурни! Просто трябва да си повярваме.

И още нещо - на следващия дано по-малко хора си кажат "е то с мене и без мене - един човек не прави разлика".

[nikky]

Понеже с първите две задръствания имаше голям успех, сега се организира трето.
Откакто поскъпват горивата, всеки плюе по цените, но никой не е тръгнал пеш или с колело. Пак се кара по толкова, но се псува повече. Задръстванията и факта, че е пълно с коли, който возят по един, мисля че е доста показателен.
А спекулата с хранителните стоки си има друга причина - повече и по-бърз кеш. Винаги като се качи цената на петрола, се качва и тази на храните. След като падне цената на горивата, търговците доста се забавят с актуализацията, ако изобщо я правят.

[mrdds]

Понеже с първите две задръствания имаше голям успех, сега се организира трето.
Откакто поскъпват горивата, всеки плюе по цените, но никой не е тръгнал пеш или с колело. Пак се кара по толкова, но се псува повече. Задръстванията и факта, че е пълно с коли, който возят по един, мисля че е доста показателен.

Напротив!
Откакто се стопли си ходя пеша на работа,а вечер след работа се качвам на колелото и ходя за марули и краставици до близкия зеленчуков пазар.
Заредил съм за 50лв колата преди месец и ще изкарам до Великден .

За съжаление няма промяна в показанието на кантара

Моята борба с кризата е лична.Пестя повече,не си позволявам ежедневните глезотийки,но пък тази година за пръв път ходих 1 седмица на ски,хотел и лифт карти на Пампорово и лятото ,живот и здраве ще почиваме на остров .
Преодолявам кризата с пестене и икономия и живея по добре от преди.Явно има начин!

[иво г. иванов]

Пестя повече

Това звучи като" Бъркам в буркана с мед по- рядко". Въпроса не е в това дали българите умеем да пестим а в това,
че поради недалновидната политика на вече второ правителство, някои от нас останаха и без бурканче и без лъжичка
дори.



P. S. Нищо лично колега, mrdds . Просто цитираното словосъчетание дойде на място за по- ясен коментар.

[mrdds]

А,не не се засягам.
Снощи в бтв новините гледах същата статистика и интервю с млади хора.
Интервюираха една млада двойка.Отговориха по същия начин както и аз тук.
"Лишаваме се от ежедневни глезотии,не излизаме след работа на кафе,все по рядко вечеряме навън."

Лично аз преди живеех точно така.Всяка седмица по 1-2 пъти вечеряхме навън-пици,ресторанти.Поне веднъж в месеца на пиано бар с 10лв вход и 20лв за едно голямо уиски.
Дрешки и обувки всеки месец.
Уикендите като е хубаво времето на разходка,ама не с краката ,а с колата в Родопите.
Вече спрях и да пълня хладилника в неделя и в петък да хвърлям половината храна...развалена.Купувам ден за ден и нищо не остава неизядено.
Замислете се колко пари ви отиват в НЕ жизнено важни разходи,кафета,цигари,заведения!
Повярвайте ми,има хиляди начини да си прекараш страхотен уикенд почти без пари.

След като доходите тук са 5 пъти по ниски от Европа не можем да си позволяваме да искаме начина на живот на един европеец.
Пък и стига с това недоволство,радвайте се на живота!

[vargala81]

Изгледайте този клип, ВАЖНО Е! http://www.youtube.com/watch?v=cvsSuU4E ... ded#at=109" onclick="window.open(this.href);return false;" onclick="window.open(this.href);return false;
\
Кой съм аз?

Напоследък говорим повече не за революция в държавата, а по-скоро за революция насочена навътре, към самите нас. В главите ни, в начина ни на живот, в това, в което вярваме и за което се борим. И за да постигнем целите си, трябва да си зададем един въпрос, а именно: Кой съм аз?

Представете си следната ситуация: Започвате нова работа и имате огромното желание с качествата, потенциала и вярата в способностите си, да докажете на себе си и околните, че ще се справите отлично със задълженията си. И дори нещо повече, че ще организирате себе си и работата си така, както никой друг не го е правил до сега, ще вложите собствен подход и ще оптимизирате нещата до толкова, че да получите възможно най-добри резултати. Представете си, че това е първата ви работа и до сега не сте се сблъсквали с професионалната реалност в България. Влизате в професията с цялата си енергия, креативност и вяра, че вършите ли си съвестно работата, няма причина да се тревожите, че няма да се справите.

Ето как, обаче, започват проблемите ви. Първо, срещате странна враждебност и недоверие у колегите си. Не знаете защо, вие просто се опитвате да дадете най-доброто от себе си. Опитвате се да не пречите на никой, а просто да работите както трябва. Те умишлено крият информация от вас, нападат ви тайно или открито, критикуват ви, със самочувствието, че могат и знаят по-добре от вас. Второ, сблъсквате се с несправедливоста на шефа си. И то от самото, начало. Пак по някаква странна причина, това, което ви е обещал, не е това, което получавате. Никога не се сеща да ви поощри самоинициативно. Кара ви да се чувствате длъжен, заради това, че работите за него. Сякаш не давате адекватния труд, за неадекватната си заплата. За това пък поощрява сплетничеството, клюките, доносничеството и подмазването, за сметка на добре свършената работа и реалните резултати. Извънреден труд, да. Извънредно заплащане, табу. Да не говорим за мита, че „нямате”, защото сте мързеливи и не работите достатъчно. И трето -- услаовията на труд. Липса на течаща топла вода, мръсни тоалетни, мизерни условия на труд и риск за здравето.

Ако си отговорите на въпроса, какво бихте направили при сблъсъка на вашите представи с извратената реалност, ще си отговорите и на въпроса „Кой съм аз?”. По мое мнение, съществуват две възможности. Едната е да се борите срещу явната несправедливост, другата е да се адаптирате. Има и трета, да се откажете, но тя отпада по две причини. Първата е, че вероятно имате семейство и близи хора, които разчитат на доходите ви и втората е, че изборът ви е ограничен и следващото работно място няма да ви предложи нещо по-различно от настоящото.

Приключих с притчите. Ето за какво става въпрос:

Появиха се хора, като вас и мен. Вложиха енергията, вярата, времето, креативноста си в едно начинание с идеални цели. Опитват се да организират протести по най-добрия начин, който им е известен. В замяна, обаче, получават това което ние най-много мразим в ежедневието си. Враждебност, недоверие и постоянна конфронтация. Нападаме ги и ги критикуваме, така сякаш знаем по-добре как се прави… От друга страна, усещат постоянен натиск от страна на власт, политически партии и псевдожурналистика. При все всичко, живеят и се борят в същата среда, с която ние се сблъскваме ежедневно -- мръсотия, беднотия и мизерия. И тези хора са поставени пред същият избор: боря се, адаптирам се или се отказвам. Е, очевидно нито се отказват, нито се адаптират. До ден днешен все още се борят. Учредиха „СИЛА” и разпалиха мнителноста ни. Съдим ги превантивно, не защото са виновни за нещо, а защото сме изгубили вярата в себе си. Така затваряме един порочен кръг. Със необосновани съмнения, всичко, което евентулно ще постигнем е да ги накараме да се откажат или да се адаптират. С нищо не поощряваме мотивацията им да се борят. Нито вие, нито аз знаем до къде ще доведе борбата ни, но всички знаем до къде ИСКАМЕ да доведе. Това пак ни води към въпроса: Кой съм аз?

Аз съм човекът, който е добър и безкористен и съм свикнал да ме мамят и да се възползват от мен. За това се съмнявам, защото вероятно ще се възползват от мен.

Или аз съм човекът, който на тяхно място бих се възползвал от ситуацията и възможностите, които предлага. За това се съмнявам, защото вероятно са такива като мен.

И отговорът е: Няма значение.

Всичко което трябва да сложим на кантар е, каузата за мен е 1. Добра! 2. Лоша! Ако 1. е това, което смятате за правилно, то нито вие, нито аз имаме значение. Ако преодолеем егото си, ще разберем, че съществува кауза, по-голяма от нас. Кауза, която ще е от полза за всички ни и трябва да продължим борбата си. Не се страхувайте, че ще бъдете измамени или, че нищо няма да постигнем. Правим го за себе си. Борбата ни е насочена на вътре, към нас си. Да докажем на себе си и неверниците, че имаме потенциала, качествата и способностите да бъдем хора, добри хора, загрижени за тези до нас! А колкото до „СИЛА” – не съдете така, както вие не искате да бъдете съдени!

„СИЛА няма нищо общо с действащи партии и партийни организации на територията на Р. България.”

„Идеята на СИЛА е да осъществява по-добра кординация между отделните градове на България и спонтанните протести на недоволните от високите цени на горивата да имат лице пред властта.”

http://gorivo.net/wh/" onclick="window.open(this.href);return false;" onclick="window.open(this.href);return false;" onclick="window.open(this.href);return false;