КЛУБ ФОРД БЪЛГАРИЯ - CLUB FORD BULGARIA

Пускам тази тема, защото много често ни се е случвало да ни пресветнат с фарове, когато на пътя има КАТ.
С други думи всеки е готов да ти помогне и виждаш, че не си сам на пътя.

При пътуване често ми се е случвало да карам по-бавно от някой който бърза, защото съм с малко дете.
В такъв случай давам десен мигач на този зад мен да ме изпревари. Ако е по-натоварено, когато го видя,
че се е изнесъл в насреното платно - натискам леко спирачката. Така изпреварването става много по-бързо
и безопасно. В резултат на това получавам премигване с аварийните за благодарност и задоволството, че съм помогнол.

nikolovvd написа:Пускам тази тема, защото много често ни се е случвало да ни пресветнат с фарове, когато на пътя има КАТ.
С други думи всеки е готов да ти помогне и виждаш, че не си сам на пътя.

При пътуване често ми се е случвало да карам по-бавно от някой който бърза, защото съм с малко дете.
В такъв случай давам десен мигач на този зад мен да ме изпревари. Ако е по-натоварено, когато го видя,
че се е изнесъл в насреното платно - натискам леко спирачката. Така изпреварването става много по-бързо
и безопасно. В резултат на това получавам премигване с аварийните за благодарност и задоволството, че съм помогнол.

За комуникацията и аз съм колегиален, щото без да се предупреждаваме особено за КАТ на пътя те ще ни разкажат играта съвсем. То София-Варна ако няма кой да ти присветне като нищо може да те спрат 3-4 пъти Но за изпреварването, аз само се изнасям да направя място но в никакъв случай не натискам спирачката. Един път кола с момиче шофьор изпреварвах и тая натисна спирачката на прав път очевидно за да 'я изпреваря по-лесно' само дето така щях да се надъня в нея. В правилника пише, че когато те изпреварват не трябва да променяш посоката и скоростта на движението си.

Евала колега, че го правиш . Много е важно да я има комуникацията между участниците в движението (ама не тая жесто-мимичната със среден пръст ). Аз също много често благодаря с аварийните на такива добронамерени хора които дават път. Често обаче забравям, че все пак има десен мигач за да пропусна някой. Всички тея неща съм ги видял от камионджиите по пътищата и колегиалността при тях. А това някой да намали като го изпреварваш е просто не рядко, а на изчезване.
Имаше нужда от една такава тема, благодаря!

Добре е да има такава комуникация но само в някои отношения, например случвало ми е да предупредя водач на един автомобил на който задната му броня почти се откачи пред очите ми. Добре е да те предупреждават за нередности по колата които няма как да видиш от вътре че са станали, също и аз като карам по бавно заради детето пропускам бързаците с десен мигач и леко отбиване на скоростта смятам че така е по-безопасно и за мен. Но за едно не съм много съгласен - примигването с фаровете заради катаджии, за какво да предупреждавам някои келеш дето кара като хамалин, ами нали ще мине покрай колата на кат с 40-50км/ч и после пак ще дивее, по-добре ако успеея да го засекат да си отнесе глобата. На мен не ми е необходим тоя сигнал като знам че всичко ми е изрядно и карам по правилата, верно че ония могат да се заядат за каквото им скимне, но все пак ...

е едва ли колега си толкова изряден и спазваш ограниченията до едно.Случва се често човек да е разсеян или да си говори с другия в колата и да не види ограничение,тогава ще види със сигурност премигващите светлини на насрещнодвижещите се и ще намали.
И аз мигвам за полицаи,без значение кой е срещу мен.Ако ще най големия келеш да е.Ще се случи и на мен и тогава ще ми трябва ей този точно келеш да ми мигне с фарове.
За отбиване в страни не съм съгласен много.То ако има насрещно вдижение трябва да ида в банкета за да ме изпревари безопасно този зад мен.А ако няма насрещно може да си мине най-спокойно и без да се дръпвам.Много се дразня само на турските тираджий,които като започнат изпреварване ТИР с ТИР и трябва да излезеш с половината си кола в нивата,щото бай мангал решил да изпревари колегата си пред него,който кара с 5км/ч по бавно.

Преди мно-о-о-ого години при изпреварване ти подаваш ляв мигач, този пред теб - десен и чак тогава се "юркаш". Сега, при тази натовареност това е абсурдно, но малко колегиалност няма никому да навреди.

Освен премигването за засади от КАТ на няколко пъти ми се е случвало да ме предупредят по този начи за авариини ситуации на платното ( паднали камъни, дървета или катастрофа). Това доста помага защото при присветкане инстиктивно намаляш скороста. Наблюденията ми са че колегите от югозападна българия по малко предупреждават за КАТ (това си е мое наблюдение).

Да,всичко това е от помощ и на мен и на другите водачи,затова и аз почти винаги правя всички тези неща,макар невинаги да спазвам ограниченията...мисля,че в този аспект на колегиалността на пътя,тя е факт!

Тъпото е, че не коментираме КАК да сме колегиални, а ДАЛИ да сме колегиални?!?

Това да сме колегиални е абсолютно задължително, защото повечето пътища не са магистрали и се движим по едно платно в една посока и няма начин да не се срещнем някой ден без значение, че аз живея във Видин, а ти в Малко Търново например.
Днес аз съм пред теб, а утре може да бъда зад или срещу теб.

Комуникация на пътя ето това е едно от най важните неща особено на извънградско движение защото може да спаси много човешки животи и контролни точки

Колегиалноста на пътя? Тука не става въпрос за правилата които са написани в закона, говорим за това всеки да си зададе въпроса искам ли на мене някой да ми направи така. Ако по време на изпреварване се стигне до челен удар всеки казва този няма ли акъл да изпреварва( за турски и румънски тираджии не говорим). Добре той може наистина да няма акъл или да е сгрешил и да не е преценил правилно ситуацията, така а къде тогава е акъла на този който идва насреща и вместо да намали и да направи всико възможно да отбие святка с фаровете и си търси предимството (някой пробвал ли се е да се върне зад тир когато е стигнал до кабината му ), къде е съзнанието на изпреварвания който да не отстъпи малко в дясно и да натисне спирачката е готов да жертва поне два живота?

Да, колегиалността на пътя е много важна.
Когато човекът пред мен тръгне да изпреварва, докато не се уверя, че изпреварването може да завърши спазвам голяма дистанция. Така, ако му се наложи да се върне обратно няма да има проблеми.
Също така, когато ме изпреварват аз не натискам спирачката, но отпускам газта - мисля, че това е напълно достатъчно за да улесня изпреварващия.
Но страшно се нервирам, когато аз изпреварвам, газта до ламарина и още малко и някое пишлеме с БМВ ми се лепне отзад на бронята и почне да ми присвятка. В такива ситуации аз нито мога да дръпна по-бързо, нито да отбия вляво/дясно, нито да се върна за да му дам път. Не разбирам що за комплексар трябва да си за да се държиш така на пътя.

Много е приятно да се общува с останалите участници в движението, когато виждаш положително настроени хора. При такава ситуация виждаш как у хората още е останало възпитание и желание да помогнат на другия. Доста рядко се случва, но пък ми става много хубаво като видя такива шофьори.
Един пример, изкачвам се към стария град и най нагоре колона, пълна лудница, един таксиджия така спрял така че не мога да се размина. Викам му "Колега как е нагоре, може ли да се минава?", а той вика "Може, не се притеснявай ще намериш къде да паркираш". Аз му отговарям, " Мерси, ще може ли обаче да мръднеш малко, че немога да се размина с теб", а той " Разбира се, нямаш проблем."
Другия вариянт беше ако съм някой тъпак да си отворя прозореца и да му кажа "А бе идиот такъв къде си спрял тука че не може да се мине" и други подобни... При първия случай за 30 секунди се оправя работата и оставаш с добро чувство за културен човек срещу теб, при втория се изнервяш, изнервяш и отсрещния независимо дали е крив или прав, и при най-добро развитие оставаш с отрицателното преживяване, а в най-лошия се стига до скандал и какво ли още не.
Смятам че ако си преодолеем комплексите ще си улесним много живота, пък и този на другите.

Колеги, повечето неща сте ги казали и сте прави.
От мен само един съвет не се предоверявайте. Случвало ми се е карайки за камион, да ми подаде десен мигач и в момента в който тръгна да се изнасям да видя на метри пред мен кола в насрешното. Много дебелашки да не говорим опасен начин е да се пошегува така човек.... Та имайте си едно наум

За колегиалността всичко е вярно....
Но това което наистина ме дразни са разните келеши които определено карат опасно. Най-тъпото е, че просто няма какво да направиш или пони нищо разумно. Ктаджиите се вълнуват от това да те хванат с превишена скорост от някоя засада. а за това че преди малко едвам си се отървал от това да те изхвърли от пътя някой "Шуми" изобщо на никой не му пука.
Примери много и всеки има достатъчно.

Какво ще кажете за следната случка от вчера?

Тръгвам си от светофара с десен мигач. Завивам по един надлез и си карам с 50. Зад мен на светофара гледам в огледалото BMW и Рено чакат на червено. Докато кача надлеза ония двамата вече зад мене. Аз изпреварвам двама велосипедисти и съм в лявото платно, а зад мен Бавареца, нестига че ми светка ами и свирка. Какво би следвало да направя след като между мен и велосипедистите идваше и Рендето?

Аз на такива светкащи им махвам с пръст ей така за да знаят че няма да ги пусна и си продължавам спокойно. Никъде в правилника няма такъв сигнал - присветкам и ти си длъжен да ме пуснеш, щото сега съм решил да се правя на състезател.

Не-е-е. Не показвам никакви пръсти, че незнам оня отзад кой пръст ще види. Подадох десен мигач и Реното засвири със спирачки. Натиснах леко спирачката колкото да светнат стоповете, че оня с Бавареца (имаше много педалска свирка) се бе залепил на бронята ми и неговите гуми измищяха и спокойно се прибрах в дясно. Докато ставаше случката вече бяхме подминали велосипедистите и дяснато платно бе свободно.

Да това е хубаво с комуникацията ама трябва и държавата да измисли нещо по въпроса - значи преди две седмици ми се наложи спешно след работа да замина за Варна и така карам си спокойно и ей така без предупеждение /иначе път добър/ бум бам трес - те взели че нарязали асфалта на тези гадни квадратни дупки шахматно по цялото платно да го кърпят - няма знаци няма нищо пълен ужас. На малявам спирам светкам с фенера "ей добре май се отървах" и тръгвам леко пак; отминавам участъка и така постепенно добих пак смелост и отпуснах юздите, подминавам Търново и опа добре, че монди е с мощни дълги - меркат ми се в далечината машини, бързо намаляване и добре, че реагирах на време - пътя в ремонт - тук бяха изчегъртали целия асфалт и ряз дълбок 15-20см. - знаци, сигнализационни лампи пак няма!

пп: какво се оказва, че докато не почнем да мрем като пилци никой от длъжностните лица в тази държава не си мърда пръста - нужно ли е да стане инцидент и тогава да търсим виновни?