Мондю ('01 Mondeo MkIII 2.0 TDDi)
Публикувано: 06 мар 2017, 22:11
Привет, група!
Ето го и моя Мондю - Mondeo MkIII, роден през 2001 година, служил вярно на два собственика преди мен - един немски и един български. Колата е преживяла удар отпред в Германия, което установихме по трудния начин (разбирай една камара свински опашки, които отстанихме до възможния минимум), но немеца знае как да ремонтира ходовата част до съвършенство. В България е направила повече от 200 000 километра и до последно е пътувала редовно по пътя Мездра - София - Мездра.
Взех Мондю на 328 500 километра, за което всички тук бихте ме нахулили, но едно правило съм научил през кратките си години в сферата на автомобилите - повечето дефекти на автомобила се проявяват до 300 000 километра, което значи, че при редовно пътуване би трябвало да са сменени. Така се и оказа - сменен съединител, кормилна рейка, тампони на носачите, биалетки, дискове и накладки и задни амортисьори на 310 000 километра.
В мен за 4 месеца навъртя бързи 10 000 километра, с които се слях с колата. За пръв път се качвам в кола, която напълно да отговори на капризния ми вкус за возия - стегнато и същевременно комфортно, на моменти дори спортно.
За двигател нарочно избрах по-старата версия на дизеловия агрегат в Мондео MkIII, поради факта, че не ми се занимава с рейлове. Не съжалявам. Двигателя, въпреки навъртените километри, има много живец, безпроблемно развърта от 0-100 за около 11 секунди, без да навлиза над 3500 оборота в минута. Има динамика, турбината, макар и с променлива геометрия, дава онзи така нужен тласък да ти разцепи бузите от усмивки.
До сега не съм, а и занапред нямам намерение да правя никакви афтърмаркет изгъзици по Мондю, искам да си е възможно най-стокова. До момента освен консумативи, ново радио /6000 cd/, заради изгорял FM модул и много нафта не съм правил. Да си ми е жив и здрав Мондю
Ето го и моя Мондю - Mondeo MkIII, роден през 2001 година, служил вярно на два собственика преди мен - един немски и един български. Колата е преживяла удар отпред в Германия, което установихме по трудния начин (разбирай една камара свински опашки, които отстанихме до възможния минимум), но немеца знае как да ремонтира ходовата част до съвършенство. В България е направила повече от 200 000 километра и до последно е пътувала редовно по пътя Мездра - София - Мездра.
Взех Мондю на 328 500 километра, за което всички тук бихте ме нахулили, но едно правило съм научил през кратките си години в сферата на автомобилите - повечето дефекти на автомобила се проявяват до 300 000 километра, което значи, че при редовно пътуване би трябвало да са сменени. Така се и оказа - сменен съединител, кормилна рейка, тампони на носачите, биалетки, дискове и накладки и задни амортисьори на 310 000 километра.
В мен за 4 месеца навъртя бързи 10 000 километра, с които се слях с колата. За пръв път се качвам в кола, която напълно да отговори на капризния ми вкус за возия - стегнато и същевременно комфортно, на моменти дори спортно.
За двигател нарочно избрах по-старата версия на дизеловия агрегат в Мондео MkIII, поради факта, че не ми се занимава с рейлове. Не съжалявам. Двигателя, въпреки навъртените километри, има много живец, безпроблемно развърта от 0-100 за около 11 секунди, без да навлиза над 3500 оборота в минута. Има динамика, турбината, макар и с променлива геометрия, дава онзи така нужен тласък да ти разцепи бузите от усмивки.
До сега не съм, а и занапред нямам намерение да правя никакви афтърмаркет изгъзици по Мондю, искам да си е възможно най-стокова. До момента освен консумативи, ново радио /6000 cd/, заради изгорял FM модул и много нафта не съм правил. Да си ми е жив и здрав Мондю
