На първо място бих желал да Благодаря на Мото Пфое за любезно предоставените ни тестови автомобили.
Аз лично имах честта да управлявам през по-голямата част от времето "Гиганта" Експлорер и честно каза останах изключително впечатлен от него.
Като цяло този "гигант" със свойте малко над 5 метра дължина създава визуалното усещане за доста по-малък и компакт SUV благодарение на красивият и стилен заоблен дизайн. На мен лично този дизайн на автомобилите като цяло ми допада изключително много.
За това колко е голям всъщност подсказва огромната хромирана предна решетка. Дизайна на самата решетка е доста изчистен и семпъл, за да не се набива на очи, а в същото време много добре съчетан с линията на фаровете/само се загледайте в линията на дневната светлина и горният ръб на решетката/ и цялата предна част на автомобила/дори ако прояви малко въображение човек може да види огромната усмивка на Форд Експлорер/
Заслужено внимание може да се обърне и на задната част на SUV-то където едно просто решение/боядисана в черно задна колата/ създава толкова приятна визуална илюзия за безкраен заден прозорец, че човек чак се чуди как никой не се е сетил досега.
Впечатление правят и персонализираните емблеми Explorer и Platinium, които умело и ненатрапчиво са сложени на различни елементи от интериора и екстерира.
Изключително широк кокпит независимо дали си на първият или вторият ред седалки. В същото време един огромен багажник,в който са скрити седалките от третият ред/подходящи за деца/. Двете допълнителни седалки са с електрическо задвижване и дори при най-лекото съпротивление сгъването/разгъването спира и седалките се връщат в първоначална позиция. Впечатление прави, че дори при вдигнат трети ред седалки остава достатъчно голямо багажно пространство за едно нормално пътуване.
Всичко в салона е толкова интуитивно подредено, че дори качвай се за първи път знаеш кое, къде и как е.
Коженият салон е с много приятни цветове, приятен на допир, но за мое съжаление ми се струва, че доста бързо ще се износи. Воланът е с много удобна форма, но и той като коженият салон едва ли ще изкара много километри преди да се наложи да се претапицира.
Обезшумяването на салона/активно и пасивно/ е на толкова високо ниво, че при движение с постоянна скорост по магистрала със сериозен вятър и изключено радио човек остава сам със собствените си мисли и не може да разбере, че е в автомобил.
Малкият се кефеше страшно много на стъкленият покрив и ръмженето на V6 мотора.
Големият дисплей на Sync 3 системата за мен лично е излишен и съвсем спокойно може да бъде съкратен на половина. С изключение на режим навигация повече от половината от него седи празен, което за мен си е чиста загуба на "въздух" в купето. Съчетанието между черен пиано лак и черна кожа е доста стилно, за моя вкус. В целият този красив интериор за мен има две неща, които не са на мястото си, че дори са и дразнещи. Първото от тях е пластмасовата имитация с дървен принт разделяща долната и горната част на таблото. През цялото време се чудех с какво да го свържа в интериора и не намерих, всичко е гладко и тъмно, а това е релефно и светло. Вторият елемент е матовите пластмаси, някак си седят не място и "простовато" на този космически кораб.
След като си поговорихме за интериори и екстериори може би е време да си кажем нещо и за хибридното сърце на този "звяр".
Имах възможност да го покарам на ток в града, което е изключително приятно изживяване и след като свикнеш с габаритите се придвижваш леко и безпрепятсвено. За мое огромно съжаление тока стига, за доста малък пробег/взех го от Мото Пфое с ток за 21 километра, но неможах да ги измина/. Има четири режима на работа на ток, аз лично изпробвах три от тях. Тръгвайки от Мото Пфое колата беше на автоматичен режим/тръгва на ток, ускорява на бензин, работи на ток при поддържана скорост и се самозарежда при спиране/ интересно е усещането за смяна на задвижващата система, но в никакъв случай не е неприятно. След като тока в батерията свърши сложих селектора в режим приоритет на зареждане на батерията и за около 270 километра успях да заредя батерията на около две трети/около 40 км/. На тръгване от хотела отново нямаше ток, но този път до София се зареди ток само за 23 километра. Влизайки в София преместих селектора на режим каране само на ток, което няма някаква осезаема разлика с режим ауто с изключение, че дори ускорението е на ток.
Много силно впечатление прави бензиновият двигател, който при намачкване на газта за отрицателно време ускорява до сериозно скорости. Поради голямата маса на колата нямаш усещането за "залепяне" към седалката, но и нямаш усещане за реалната скорост с която се движиш.
Също поради голямата маси и размерите управлението се усеща като леко забавено и не чак толкова директно/както съм свикнал/, но в същото време е доста приятно и спокойно. Автомобила е просто създаден да се движи по магистрала голям, тежък, респектиращ и в същото време достатъчно бърз. Много интересно е как големите "гъзари" с Ауди, БМВ, Мерцедес и сие си карат зад теб и не ти светят независимо от скоростта, с която караш, а в същото време виждайки те в огледалото се преместват в дясно.
Имах възможност и малко да го покарам на тъмно и лед фаровете са му направо страхотни.
Изключително впечатлен съм от разхода, който даде по борд компютър за цялото тестово пътуване.