МОТИВИ
към въззивна присъда от 22.12.2008 г., постановена по ВНОХД № 477/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд – НО, І въззивен състав
С присъда № 61/29.05.2008 г. на РС – Елин Пелин по НОХД № 118/2007 г. подсъдимият Г. С. Д. от с. Лесново, Софийска област, е признат за виновен в това, че на неустановена дата за периода от м. март 2006 г. до началото на м. май 2006 г. в с. Лесново, Софийска област, в нарушение на установения за това ред - /Наредба № І-45 от 24.03.2000 г./ е заличил идентификационен номер, а именно рама № WFOAXXGCAAFB52916 на лек автомобил “Форд Ескорт”, бял на цвят с ДК № РВ 2105 ХН, замазвайки го с кит и поставяйки върху него пластина с идентификационен номер – рама с № WFOAXXGCAAGB06504, изрязана от лек автомобил “Форд Ескорт”, червен на цвят с ДК № С 3668 КА - престъпление по чл. 345а, ал. 1, предл. първо от НК, за което на подсъдимия на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода при пъровначален общ режим на изтърпяването му и глоба в размер 2500 лв. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на неустановена дата за периода от м. март 2006 г. до началото на м. май 2006 г. в с. Лесново, Софийска област, си служил с истински контролни знаци – регистрационни табели с ДК № С 3668 КА, монтирани на лек автомобил “Форд Ескорт”, бял на цвят с ДК № РВ 2105 ХН, с рама № WFOAXXGCAAFB52916, като същите са издадени за друго МПС, а именно лек автомобил “Форд Ескорт”, червен на цвят с рама № WFOAXXGCAAGB06504 – престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание глоба в размер 50 лв.
За двете престъпления на подсъдимия е определено на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание – 3 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер 2500 лв.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи наложеното му по НОХД № 10793/2002 г. по описа на СРС с определение от 26.05.2003 г., влязло в сила от същата дата, наказание лишаване от свобода за срок 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е било отложено за три години. На основание чл. 46, б. “б” от ЗИН е определен общ режим на изтърпяване на това наказание.
Подсъдимият Дашев е осъден да заплати сумата 248 лв. за разноски по делото, а вещественото доказателство – лек автомобил “Форд Ескорт”, червен на цвят с ДК № С 3668 КА, е отнет в полза на държавата.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия, който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, чрез защитника си адв. Томов, я е обжалвал изцяло с доводи за нейната неправилност. В жалбата се въвеждат оплаквания за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се в жалбата, че по обвинението за престъпление по чл. 345а, ал. 1, предл. първо от НК деянието на подсъдимия не съставлява от обективна и от субективна страна такова престъпление. Изтъква се, че рамата на автомобила се състои от две отделни части – купе и кош на двигателя, като всяка от тях носи един и същ идентификационен номер, а подсъдимият е заличил идентификационния номер само на една част от нея и деянието му не е съставомерно по чл. 345а, ал. 1, т. 1 от НК. Излага се и довод за липса на умисъл у подсъдимия към извършване на такова престъпление. Искането е за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и за постановяване на оправдателна присъда.
В срока по чл. 322 от НПК РП – Елин Пелин не депозира писмени възражения срещу жалбата.
Пред въззивния съд подсъдимият, чрез защитника си, поддържа жалбата с отправеното до въззивния съд искане, като развива изложените в нея съображения. В допълнение сочи, че от събраните пред първоинстанционния и пред въззивния съд доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин деянието на подсъдимия да съставлява от субективна страна престъпление по чл. 345а, ал. 1, НК, като се изтъкват и съображения за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Представителят на СОП оспорва жалбата и заявява становище за нейната неоснователност с обжалваната присъда на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На неустановена дата през месец ноември 2005 г. св. Йордан Вълчев закарал за ремонт в дома на подс. Дашев в с. Лесново, Софийска област, собствения си лек автомобил “Форд Ескорт” с рег. № С 9427 НВ тъй като знаел, че подсъдимият ремонтира автомобили и има в дома си работилница. Няколко дни след това св. Вълчев минал през дома на подсъдимия, за да види как върви ремонта и тогава подсъдимият му заявил, че купето е толкова изгнило, че не може да се оправи и му предложил размяна – подсъдимият да вземе за себе си лекия автомобил “Форд”, а да даде на св. Вълчев ползвания от него л. а. “Шкода 120”. Свидетелят Вълчев се съгласил и двамата извършили размяната. Същия месец – ноември 2005 г. подс. Дашев направил втора размяна – дал на св. Манол Стоянов синьо на цвят купе от много изгнил л. а. “Форд Ескорт”, а взел от него бяло на цвят купе от л. а. “Форд Ескорт”, който бил спрян от движение и без регистрационни табели. През м. март 2006 г. подсъдимият закупил от св. Николай Горанов л. а. “Форд Ескорт”, с бензинов двигател и с рег. № С 3668 КА, като му заплатил сумата 300 лв., а св. Горанов предал на подсъдимия свидетелството за регистрация на автомобила, без двамата да съставят други документи за продажбата. Така от събраните в дома си няколко автомобила, подсъдимият решил да сглоби един, като използвал дизеловия двигател от синия л. а. “Форд” и го монтирал в купето на белия. Изрязал регистрационната табела с № WFOAXXGCAAGB06504 от рамата на червения л. а. “Форд” и с помощта на кит я залепил върху рамата на мястото на идентификационния номер на белия форд. Регистрационните табели с номера С 3668 КА, които били поставени на закупения от св. Горанов лек автомобил, подсъдимият свалил и поставил на белия автомобил, като пребоядисал купето в червен цвят. Тага сглобения лек автомобил напълно отговарял на данните, отразени в регистрационния талон на червения л. а. “Форд”, който подсъдимия закупил от св. Горанов. Подсъдимият започнал да ползва автомобила и свидетелите Борис Иванов, Чавдар Маринов и Митко Георгиев виждали подсъдимия да го управлява в края на април 2006 г., когато подсъдимият ги наел да измажат къщата му за сумата 950 лв. След като свидетелите Иванов, Маринов и Георгиев свършили работата, подсъдимият, понеже не разполагал с пари, за да се разплати с тях им предложил да им продаде сглобения от него лек автомобил “Форд Ескорт” с ДК № С 3668 КА, червен на цвят, за сумата 1200 лв. Тримата свидетели се съгласили, платили на подсъдимия 250 лв. за уравнение на разликата и веднага започнали да ползват автомобила. На 29.07.2006 г. служители на полицията спрели за проверка л. а. “Форд Ескорт” с ДК № С 3668 КА и извършили проверка на документите и на автомобила. След установените несъответствия върху автомобила, св. Маринов го предал с протокол за доброволно предаване на полицията, като автомобилът бил оставен за съхранение в сградата на РПУ – Елин Пелин.
Установява се от заключението на изготвената трасологическа експертиза, че върху номера на рамата на л. а. “Форд Ескорт”, червен на цвят с ДК № С 3668 КА, приобщен към веществените доказателства по делото с протокол за доброволно предаване от 29.07.2006 г., са установени следи от механична интервенция, като върху номера има напластен слой от кит, върху който е залепена пластина с № WFOAXXGCAAGB06504, като този номер съответства с идентификационния номер на рамата на л. а. “Форд Ескорт”, червен на цвят, съгласно приложено ксерокопие от регистрационен талон. След премахване на пластината с номера и механично премахване на кита се установява, че оригиналния номер на рамата е № WFOAXXGCAAFB52916.
Така описаната фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд въз основа на валидно направеното от подсъдимия по реда на Глава 27 от НПК признание на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и обосноваващи повдигнатите срещу него обвинения, което самопризнание съдът е преценил като подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства. При извършване на тази преценка, дължима съгласно чл. 372, ал. 4 от НПК, първоинстанционният съд не е нарушил принципите на обективност, всестранност и пълнота при изследване на обстоятелствата по делото, както и не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до ограничаване правата на страните в съдебното производство. Ето защо въззивният съд изцяло възприема така описаната фактическа обстановка като съответстваща на доказателствената съвкупност по делото и на процесуалното изявление на подсъдимия пред първоинстанционния съд по чл. 371, т. 2 от НПК.
Подсъдимият Г. С. Д. е роден на г. в гр. С., българин, български гражданин, живущ в с. Л., с основно образование, разведен, осъждан, пенсионер по болест, с ЕГН .
Подсъдимият е с 95 на сто трайно намалена работоспособност с чужда помощ, призната с експертно решение № 3861/23.11.2005 г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Св. Анна”, гр. София поради общо заболяване с водеща диагноза “множествена склероза”.
От обсъждането на представената по делото медицинска документация при извършване на допуснатата от първоинстанционния съд комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че подсъдимият страда от множествена склероза, церебралноспинална форма, с форма на клинично протичане, характеризираща се с ясно изразени пристъпи с или без пълно възстановяване на симптомите. Между пристъпите се отчита продължаваща прогресия на заболяването с по-лоша прогноза. Според заключението на експертизата подсъдимият не страда от умствена недоразвитост или психично разстройство. Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Срещу подсъдимия Г. С. Д. са повдигнати обвинения за това, че на неустановена дата за периода от месец март до началото на месец май 2006 г. в с. Л., Софийска област, в нарушение на установения за това ред /Наредба № І-45 от 24.03.2000 г./ е заличил идентификационен номер, а именно рама № WFOAXXGCAAFB52916 на лек автомобил “Форд Ескорт”, бял на цвят с ДК № РВ 2105 ХН, замазвайки го с кит и поставяйки върху него пластина с идентификационен номер – рама с № WFOAXXGCAAGB06504, изрязана от лек автомобил “Форд Ескорт”, червен на цвят с ДК № С 3668 КА – престъпление по чл. 345а, ал. 1, предл. първо от НК и за това, че на неустановена дата за периода от месец март до началото на месец май 2006 г.в с. Лесново, Софийска област, си служил с истински контролни знаци – регистрационни табели с ДК № С 3668 КА, монтирани на лек автомобил “Форд Ескорт”, бял на цвят с ДК № РВ 2105 ХН с рама № WFOAXXGCAAFB52916 като същите са издадени за друго МПС, а именно лек автомобил марка “Форд Ескорт”, червен на цвят с рама № WFOAXXGCAAGB06504 – престъпление по чл. 345, предл. първо от НК.
Въз основа на безспорно установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, въззивният съд достига до извода, че деянията на подсъдимия, за които са му повдигнати обвинения, формално осъществяват всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на предвидени в закона престъпления, а именно на престъпление по чл. 345а, ал. 1, предл. първо и на престъпление по чл. 345, предл. първо от НК.
Настоящият въззивен състав обаче намира, че тези деяния не са престъпни поради явната незначителност на обществената опасност както на всяко от тях, така и взети в тяхната съвкупност.
За да достигне до този извод въззивният съд взе предвид конкретните обстоятелства по извършването на деянията – подсъдимият е използвал полезните части от практически неизползваеми и в лошо техническо състояние леки автомобили, предоставени му доброволно и възмездно от техните собственици. В подбудите на подсъдимия за извършване на деянията не се открива користен елемент или намерение за заблуда на държавните органи, компетентни за регистрацията на моторни превозни средства, напротив – установява се от показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел Вельо Янкулов, служител на РУ на МВР – Елин Пелин, че подсъдимият го попитал как може да регистрира сглобения лек автомобил, а освен това пред св. Янкулов и пред други полицейски служители подсъдимият споделил, че автомобилът не е регистриран и именно по този повод била извършена проверката от органите на МВР, дала повод за образуване на наказателно производство срещу подсъдимия. Подсъдимият е извършил деянията, воден от желанието си да разполага със средство за придвижване, предвид установеното по делото негово тежко заболяване, като впоследствие дал автомобила на работниците по къщата им, вместо да им плати, защото нямал пари.
В обобщение съдът намира, че конкретните обстоятелства по извършване на деянията, подбудите за извършването им, тежкото здравословно, социално и материално положение на подсъдимия и цялостното му поведение, оказало решаващ принос деянията му да станат достояние на разследващите органи и обвинителната власт, както и липса на каквито и да било възникнали обществено опасни последици от извършеното, са все обстоятелства, разкриващи явната незначителност на обществената опасност на деянията на подсъдимия, поради което те, макар и формално да осъществяват признаците на предвидени в закона престъпления, за които на подсъдимия са повдигнати обвинения, не са престъпни по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Поради това, че с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК деянията на подсъдимия не са престъпни, неправилен и незаконосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че за тях следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, като същият бъде осъден за престъпление по чл. 345а, ал. 1, предл. първо от НК и за престъпление по чл. 345, предл. първо от НК. Ето защо и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК въззивният съд отмени атакуваната първоинстанционна присъда, с която подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 345а, ал. 1, предл. първо от НК и за престъпление по чл. 345, предл. първо от НК и съответно на основание чл. 304 от НПК го призна за невиновен в извършване на тези престъпления и го оправда по повдигнатите обвинения. Това от своя страна обуслови отмяната на присъдата на РС – Елин Пелин и в останалите й части.
По делото са направени разноски за възнаграждения на експерти по назначените на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд експертизи, в общ размер 248 лв., които с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК следва да останат за сметка на държавата.
Воден от горното Софийският окръжен съд постанови присъдата
. Исках да вдигна цялата дясна страна за да сменя двете джанти едновременно, има едно испъкнало място на пода, помислих го за греда и сложих там крика, вдигах около 1 мин. 
и тогава забелязах, че гумите са си на асвалта а крика се е разтворил до средата 
Аххх човека е искал само да има кола и се е вкарал във филм, а къде е набит втория номер на купето? Или няма на двигателния отсег? Май трябва да ходя в КАТ докато още се вижда номера 