Защо ни мразят от другите марки...
-
- потребител
- Мнения: 689
- Регистриран: 24 юли 2006, 18:49
- Модел на автомобила: Escort 1.6 16v '95
- Местоположение: София/Варна
- Контакти:
- Status: Извън линия
Е не! Колеги като е тръгнало на майтап да добавя и аз аххахаха 
http://dreal.net/wiki/index.php/%D0%A1% ... 1%80%D0%B4" onclick="window.open(this.href);return false;

http://dreal.net/wiki/index.php/%D0%A1% ... 1%80%D0%B4" onclick="window.open(this.href);return false;
Не! Не съм пиян - аз така си карам!
-
- Status: Извън линия
Ето от мен кво ше правя сега...
Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...
Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!
О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...
Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма.
Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...
О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
Безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...
Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят...
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.
Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня...
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...
Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!
О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...
Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма.
Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...
О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
Безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...
Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят...
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.
Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня...
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 9 госта