СПОМЕНИ, СПОМЕНИ...

[jlpetkov]

Помните ли тези неща:


Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.

Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.

Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.

Да пишеш писма на руско другарче.

Да идеш на градска баня.

Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.

Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.

Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.

Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".

Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.

Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.

Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

"На ти две лукчета, че нямам да ти върна."

Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.

Да си абониран за Дъга, Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…

Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.

Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.

Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".

Да пушиш в самолет.

Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.

Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.

Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.

Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.

Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.

Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зеленчук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …

Да си купуваш плочи с музика.

Да сменяш ремъка на касетофона.

Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.

Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.

Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.

Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки'.

Да си вариш домашна кола-маска.

Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.

Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.

Да скачаш на ластик на улицата пред блока.

Да участваш в Ленински съботник.

Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".

Да познаваш мириса на "Кореком".

Да цъкаш пред величието на новия Москвич.

Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.

Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.

Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.

Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.

Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.

Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.

Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.

Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.

Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР. Или за Луноход...

Да отидеш на истинско изпращане на войник.

Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.

Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.

Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.

Да носиш пръстенчета, направени от обвивката на бонбони Лакта.

Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.

Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.

Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.

Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.

Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.

Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.

Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното и чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…

Да си купиш половинка хляб за 15 ст.

Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.

Да ядеш луканка по празници.

Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.

Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.

Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.

Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.

Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е 'Тук магазините са пълни!', от което майка ти да умре от срам.

Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.

Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.

Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"

Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.

Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да ги търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.

[HACKO]

Еха Юли, тези неща всичките (с леки вариации) съм ги преживял. Работил съм и със "Правец 8". Не стига че бързаш за телефона ами ако се забавиш се чудиш дали не е звънял и ти да си пропуснал. Ами като отидеш на море, чакаш с часове на опашка за да се обадиш по единствения работещ телефон (от Приморско съм ходил до Созопол само да се обадя че съм стигнал). На училище ходехме еднакво облечени. Пари имаше а нови коли не. И още и още.
Иначе имаше ред и законите (грешни или не ) се спазваха.

[cenzor]

http://www.slackpack.net/?q=node/848" onclick="window.open(this.href);return false;

Целият и по-пълен текст. Навежда доста спомени...

[Ivaylo Georgiev]

Ето това е готин сайт по темата http://www.spomeniteni.org/" onclick="window.open(this.href);return false;" onclick="window.open(this.href);return false;
А книгата е също прекрасна, с удоволствие я изчетох. Дава поводи за размисъл и преценка.
http://www.helikon.bg/index.php?act=boo ... &id=119154" onclick="window.open(this.href);return false;" onclick="window.open(this.href);return false;
Баща ми края на 80-те се вдигна с жигулата до кореком-а в Правец, за да ми купи електронна игра Касио за 8 долара. Спях с нея, беше като извънземен уред в ръцете ми!
Контрол имат една велика песен:
Не умирахме от щастие

Ако имам това нещастие
Да доживея чак до пенсия
Ще разкажа своите спомени,
Въпреки че няма полза от това.

Ако имам това нещастие
Да доживея чак до пенсия
Ще разкажа своите спомени,
Въпреки че няма полза от това.

Живяхме си доста добре
Подбрани в общата яма
Всички събрани -
Тигри, зайци, кокошки, коне –
Различни породи, жени и мъже.
По малко живяхме
По малко крадяхме
По малко спестявахме
По малко купувахме

Не, не, не умирахме от щастие /4/

Гледахме различните по форма
И по цвят облаци
Носени от различни по посока
И по сила ветрове
И станахме всички ветропоказатели
Еднакви по форма и
Еднакви по цвят

Не, не, не умирахме от щастие /4/

Стига вече празни думи,
Писна ми и от любов
В истината аз не вярвам
И за подвизи не съм готов.
Предъвкваме стари, плоски клишета
С дъх неприятен на чужди уста
Имаме пътища, имаме цели,
Но само във къщи сме силни и смели,
И смели, много смели... ахахахааа
Ниски и високи – всички сме еднакви.
Слаби и дебели – всички сме еднакви.
Хитри или умни – всички сме еднакви.
Смели и страхливи – всички сме еднакви.
Дааа
Ниски и високи – всички сме еднакви.
Слаби и дебели – всички сме еднакви.
Хитри или умни – всички сме еднакви.
Смели и страхливи – всички сме еднакви.
Да!

[ivailo rachev]

тая тема е супер,само че аз съм едва на 19 години и съм преживял много малко от това което сте писали и при това съм бил много малък и спомените ми са бледи.

[noface]

Да го ева -разчувствах се.А за равноправието Контрол както и Ъпсурт имат текстове които са в 10-ката.Обаче пък има и друга истина която не се коментира и не подлежи на съмнение.Депутати,министри и мутри да крадът колкото си искат--- катафалката е без ремарке---.

[Sasho85]

Въпреки, че съм бил малък когато са ставали промените ги помня повечето неща.
Баща ми беше подводничар и имахме доста неща внесени от чужбина, които другите нямаха като например цветен телевизор Грундик, маратонки или колички с дистанционно управление.
По времето когато имаше режим на тока в кухнята имахме акумулатор от камион или някаква голяма машина, който беше внесен от Русия, защото просто тук нямаше, а по целия коридор и над вратите на всяка стая имаше нещо подобно на днешните светещи кабели, но по-първобитно и когато спреше тока у нас беше светло.
Другото което се сещам е когато завърших първи клас смениха името на училището от Вела Благоева на Неофит Бозвели и когато завърших втори клас се чудих следващата година как ще се казва училището
И бурканчетата с кисело мляко помня, които отварях с лакет

[maxpoint]

Абе Юли ,снощи не съм ти сипвал нищо по-различно от това което пихме и ние....а къде извади таз носталгия бре....въх уби ма много се забавлявахме с Валчо

[petermr]

Браво момчето,страхотно си изброил нещата.Даааа...така беше.Лошото е,че нещата "по света и у нас" ,се променят постоянно(и за съжаление май не към мн.по-добро).По тоя повод ще разкажа следното:Имах си две баби.Едната живяла само в България ,а другата никогата не бе идвала тук(до моето раждане..е,преди години..)Та тази дето живяла само в Бг,казваше така:радвайте се,че има брашно и топло,че знаете ли какво е...А другата казваше:абе вие луди ли сте да правите буркани? има го в магазина...А иначе,имаше и боза от 6ст,имаше.....имаше....Я се загледайте във филмчета за децата(анимациите)-нещо не ги разбирам повечето(сигурно е от възрастта),ама аз поне не помня в онова време в някое да е имало толкова кървища,стрелба и насилие.Имаше си"Сънчо" в 8без 10,имаше си "бате Дечко".По-после имаше "среща на Попа" или на "Кравай"....мога да изброявам още много,НО..всичко с времето си.Сега като идеш(съвсем примерно) в Манчестър,Метц (това е във Франция) или Ню Шател(Швейцария)-и влезеш в магазина-ми то навсякъде всичко си е еднакво-те това е глобалното село....уеднаквяваме се. За съжаление или не,няма връщане назад.И за накрая ще напиша:който не познава миналото, не може да гради бъдещето...

[pantata]

Аз съм по-малък, но доста от изброените са ми познати, готино детство имах
А за магазините, както колегата по-горе и аз имам 2 баби и точно по същия начин едната тук, другата далече (Мончегорск, обл.Мурманск, Русия) Та руската ми баба все още се запасява за зимата, както е правела през войната навици... може да не излиза от вкъщи 2-3 месеца Бях на гости преди 2 години и още със ставането ме посрещаше със "Что будем кушат?"

[licho]

така е. те ви сега евросъюз, те ви нато, те ви демокрация и амеркианци.
ей на вижте сърбия - бомби, войни и там политиката не е по различна от нашта: всеки прибира.
ама живота им е по-добър, градския транспорт не е с возила на 40 и повече години.
но там се псува и по телевизията

помня много от нещата, но от сегашната младеж само бате и баце чувам. всеки иска да чупи, мисли се за единствен - и след него потоп.
колкото и да е комунистически, варварско, остаряло и разни други определения - някои неща трябва да се върнат. как иначе да се сложи ред?

поне едно нещо върнаха - швепс мандарина

[foxy]

Много хубава тема - поздравления за автора. Вчера навърших 23 и въпреки всичко голяма част от нещата са ми доста познати и си ги припомних с удоволствие и усмивка до ушите. Наистина имахме доста ограничения по онова време, но и се живееше доста по спокойно и наистина се прибирах за вечеря, а не както сега се прибират махленските деца - всички наплашени от родителите си, че след 8 часа вечерта навън излизали педофилите, изнасилвачите, убийците и всевъзможни други епитети за криминално и не чак толкова криминално проявените идиоти.
Е какво да се прави, както се спомена в по-горните постове - нещата се променят и хората с тях, след време може би и нашите деца така ще си спомнят за джиесемите без операционна система и двуядрените процесори ще са безценна антика....

[ivoled]

Да седиш във входа до като вали а на теб не ти се пребира.

Да излезнеш на вън докато си наказан и да оставиш телефона отворен,та да излезнеш от ситуация ако те проверят.
и др.
И аз да си кажа,че съм малък но имам някакви спомени от това време

[dimitarr]

Красиво...........

[nikolovvd]

Голяма част от нещата ще се върнат без съмнение.
Ще започнем да купуваме киселото и прясното мляко в стъклен амбалаж и ще плащаме скъпо и прескъпо, ако нямаме. В Кюстендил вече забраниха найлоновите пликове. Ще трябва да започнем да си носим чанти като ходим в магазините.
Ако не започнем да намаляваме емисиите въглероден двуокис до края на века нивото на океаните ще се вдигне с 40 см. в най-добрия случай.
Най-черните прогнози са 20-30 метра и някой държави като Холандия и градове като Венеция - ще изчезнат от картата на света.
Както виждате всичко зависи от нас и приказки от сорта - "Тове не ме засяга" са доста относителни и глупави.
Така че да мислим какво правим или по-скоро "Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!"

[naftova pechka]

Темата е очарователна и много истинска...разчувства ме. За съжаление прогреса ни отнема много неща, най-вече човечността и коректността. Отнема ни и времето за истинските неща - дом, семейство, приятели..... Хайде по-възрастните да си помислят колко по-удобен им е живота сравнение с преди 20-25 години например - почти във всяка област са въведени новости, чиято цел е да ни улеснят и спестят време, а сега имаме по-малко свободно време от преди.......парадокс! Преди беше достатъчно да кажеш на един-двама приятели, че срещата е утре в 18ч. на Ариана и там е цялата тумба, а сега се чувате поне по 3-4 пъти по телефоните и накрая пак някой не идва........ужас

[Peet]

Това беше част и от моето детство. Домиля ми.
Сещам се още за
Да играеш на фунийки,като половин ден преди това си рязал списания Здраве или Жената днес и си правил фунийки
Да играеш на джамени
Да играеш на "забиване" с новия сгъваем нож на баща ти
Да събираш снимки на отбори от в.Старт,снимки на коли от дъвки Би Бип, пласмасови фигурки на индианци
Да стреляш по врабчетата с жилка
Да си купиш пакетчета"Ехо" и да си правиш лимонада в устата
Да търсиш цигарени дъвки, ако няма- дъвки Идеал
Да прескачаш оградата на лятното кино, особено на забранени за деца филми.
Да излезеш навън с филия с лютеница-домашна
Да бързаш за спортния магазин за маратонки Ромика или Тренинг
Да се обадиш от уличен телефон със 2 стотинки

[jlpetkov]

Да играеш на джамени

тая игра не я знам, ще обясниш ли на нас простолюдието какво представлява?

[dreidrei]

jlpetkov, сирийчета говори ли ти нещо? в Пловдив на сирийчетата им викат джамени...

[debug]

Дърти сме... помним.
Когато варяха лютеница в някой двор всичките хлапета се събирахме да ядем и си беше съвсем в реда на нещата.
Ритахме на улицата и не минаваха непрекъснато автомобили да ни развалят мача.
Проверяваха ни на входа на училището дали сме с връзка, имаме ли бележник и дали са ни изрязани ноктите. И ни плашеха с ТВУ.
Баща ми носеше от командировките от "големите" шоколади - ядаха се по няколко дена, блокче по блокче.
Да ти купят конструктор или самолетче за сглобяване от "Млад Техник" - радост няколко седмици. Някак си ценяхме повече малките неща, децата в момента не могат да изпитат като че ли такова щастие...
Ходехме не кръжоци по електроника, по авиомоделизъм. А щастливците - на картинг...
Почивахме на морето минимум две седмици на три яденета на стол.

През моите очи (набор 78) - не беше лошо. Да, имахме Москвич, и какво - вършеше ни работа. Отивахме до вилата за 45 минути, сега ходя за час...