Говорилня

[Yamato]

http://dnes.dir.bg/news/farove-svetlini ... 26797?nt=4" onclick="window.open(this.href);return false;
Да се надяваме, че ще иам край на гъзарията и селянията. Вечер ще остана без очи.

[mrdds]

Някой да има път към Бургас??

Преяла ми се е прясна черноморска риба-чернокоп,сафрид,попчета.Сега точно е времето им и вадят с траловете,а никъде в Пловдив не намирам.По магазините има само замразен испански сафрид от миналата година.Някой ако има път от Бургас насам или към София да ми вземе ?
Да не ходя за 5 кила риба до Бургас.

[madboy]

Ти нали щеше да идваш по София събота? Или положението е спешно?

[mrdds]

По вероятно в неделя,но не е сигурно още.
Що,да нямаш предвид нещо?

[pepy1]

Някой да има път към Бургас??

Преяла ми се е прясна черноморска риба-чернокоп,сафрид,попчета.Сега точно е времето им и вадят с траловете,а никъде в Пловдив не намирам.По магазините има само замразен испански сафрид от миналата година.Някой ако има път от Бургас насам или към София да ми вземе ?
Да не ходя за 5 кила риба до Бургас.

то и на мен да вземе 3 кила сафрид ,ако ще взима някой

[madboy]

По вероятно в неделя,но не е сигурно още.
Що,да нямаш предвид нещо?

Е пъ има багаж за към тепетата.

[иво г. иванов]

Май доста колеги от форума сме пропуснали да си сменим времевата зона в потребителските настройки.
Преди малко четох постове, които ще са реални след половин час, примерно.

[ЯЛТА]

Я да видим ?

[Ivaylo Georgiev]

Оф, направо ми е търсене да вдигна темата за велоклуб на Клуб Форд България, защото сте баси мърдите! Няма ли други активни педалОФФили? Ако има- да се самоопределят незабавно и публично!

Малко разкази от сезон 1: ПЪРВА КРЪВ: епизод 1: НАЧАЛОТО
След дългогодишно забвение и романтични детски спомени за лястовицата и балканчето из Врачанския балкан и Искърското дефиле, ПЕДАЛирането от началото на годината ми се загнензди като новата стара страст: и хем да замести висенето пред лаптопа и отмие нервите от безкрайните неизбежни бумащини и ежедневни нервни пост- соц ЕС тресни. Избирах над три месеца марка и модел и екипировка и хоп!- в началото на май вече държах в ръцете си бижуто за XC на Спешълайзд. Междувременно изчетох МТБ форума, влязох с шут теоретично и виртуално в час с основните положения на байкирането (и страшни думички като курбел, декланшор и др.), важните групички и фракции и карания и караници и вече бях готов за подвизиии...гледах я от балкона тази телевизионна кула на Копитото всеки ден и й се заканвах, как ще я покоря
Да-а-а, знам, че за вас качаването с байк от Лозенец до Копитото и обратно, по шосето, е детинско упражнение за аматьори, което трябва да се прави:
- единствено за загрявка преди покоряването на околните 4- 5 върхове накуп за един ден по черните пътища и (липса на) пътеки, или
- на тъмно с камуфлажно облекло, за да не те видят истинските байкъри и да изпоприпадат от смях и бъзици, но
това щеше да ми е първото сериозно каране на велосипед от почти десетилетие, изключвам лежерните врътки от по километър- два в Южния парк с колелета от Метро на приятели- това си беше придвижване от кафе до пуканки и бира.
И един ден, повъртял вече сериозно байка из града и околните на Лозенец паркове, в ранния следобед се екипирах в стил почти XC на taurus13 и завъртях бодро нагоре към Бояна. Към КУЛАТА! Въртя си аз и неусетно започвам след детелината на околовръстното да дишам дълбоко. Прегазвам няколко бабуни в опит да нацеля на коя от всичките 30 (тридесет! защо, по дяволите, са толкова многооо) скорости да въртя и от много голям избор се обърках и качването до разклона за Драгалевци го изкарах в дълбоко дишане и безсмислено цъкане на скорости и доволен от доброто впечатление, което оставих в две одобрително кимащи бабички на спирката на рейса, спрях на разклона след бул. Пушкин да пия вода и да почина от страшния наклон. А то изкачването едва сега започвало! Тук нагоре последва примиренческо въртене на бързо схванатите верни предавки: големи венчета отзад, микроскопични отпред Въртя си аз бавно и се движа нагоре, пот се лее, водата почва да свършва…мисля си, не може да няма една чешма по тоя път…спирам да почивам на обръщалото на рейса с изплезен език и полуумрял вид, но не може дълго да се седи, трябва пак нагоре…продължавам да въртя, едни циганета ми викат "бате, дай едно кръгче", кучета лаят, подминавам табелки с надпис „Бялата вода“ и крещя мислено от възторг като бедуин пред оазис, но вода не виждам и псувам здраво идиота, който ме е излъгал или е избушил чешмичката (след месец установявам, че чешмата е огромна и е била…абе знаете къде…на няколко метра навътре, а идиота съм аз…)! Почивам малко на отбивката и продължавам нагоре…трябва вече да съм стигнал разклона за това проклето Копито се самонавивам, а водата междувременно свърши температурата е около 33 градуса на сянка часът е към 15.00 вият се серпентини вие ми се свят обаче съм инат и стиснал зъби със суха уста въртя механично упорито докато видя разклон или докато припадна...някой отгоре в един момент се смили над трагичното ми състояние и след един завой видях разклона за Копитото, а до него и течаща чешма! Оазис! Бряг! Около половин час изкарах на пейката пиейки вода с облещен вид, като даже се опитвах да давам акъл по телефона за устави на сдружения...членове, общи събрания…к‘во съм надрънкал глупости изобщо не помня.
Събраха се облаци и сега дилема дали да продължа до Кулата или да се върна. Но истинския байкър не се плашел от дъжд и кал, чета из форума аз и решен да стана и аз такъв, махвам пренебрежително към небето и потеглям към заветната цел. Абе не си спомнях такъв стръмен наклон по този път, но явно от шофьорската седалка наклоните не са това, което са, философстват разбитите ми мозъчни останки, докато туристически автобус стандарт ЕВРО МИНУС 55 минава баавно покрай мен и той с последни силици и ме оставя в облак сажди, а хората отгоре весело ме сочат. Споменал всичките роднини на всичко наоколо, се добирам до КУЛАТААААА УРАААА! Крещя наум аз, за да не се излагам пред германците, който са заведени да видят зловещите останки от лифт и сред камари от фасове и боклуци по кална пътека да си наснимат панорамно софийското пОле. Намирам една пейка и се сгромолясвам на нея. Снимат и мен. Нямам сили да се усмихна, затова решавам да гледам измъчено като Томас Воклер на Алп дю Ез. Тръгват си. А облаците се сгъстяват бързо. Тръгвам и аз, щастлив и летящ на крилете на победата, все едно покорил Еверест. Решавам да се пробвам да надбягам дъжда и рейса (последното се оказа детска играчка) и разменям позицията на веригата на венчетата в другата крайност и ГАЗ надолу…първо бързо спускане в живота ми…е няма такъв кеф: като изключим избягването с късмет на косъм на зверско пребиване в един завой, в който влязох с нечовешка скорост а се оказа серпентина и спрях някак на ръба на банкета, до Бояна стигнах за минути…но не беше достатъчно, дъждът си рукна изведнъж и за секунди бях мокър но тук пак се сетих за истинските байкъри и махнах с ръка но проклетия дъжд не спираше и геройски се добрах до байкърски заслон- спирката на 64. Там имаше подмолно сухи хора, който с любопитство и голяма доза задоволство сканираха уморено-блатистия ми вид, след което се качиха на рейса и ме зарязаха да гния. Дъждът намаля, а аз усещах, че силите ме напускат все повече и се пуснах надолу по България с мисълта единствено да се добера до нас. Седалката вече се бе отпечатала завинаги на задника ми. В Южния парк вече не си усещах краката и на автопилот се добрах до входа на блока и до вкъщи, където влязох изцеден като лимон, мокър, треперещ и ЩАСТЛИВ! Успях! Покорих страшното Копито! Акцията завърши успешно, може спокойно да изтекат финалните надписи на първата серия

[иво г. иванов]

Искаме още, искаме още! =D>:
Направо си номер 1 в раздел: пътепис в кратък разказ . Майната им на циците. С тях е пълно, навсякъде.

[madboy]

Искаме още, искаме още! =D>:
............... С тях е пълно, навсякъде.

Пиши ми координатите им на ЛС, плиийз!

[ЯЛТА]

Чудесно Иво, така бях и аз едно време, докато не си обърках електро-проводимоста на сърдечния мускул, и ето първите четири дни от седмицата бях на ремонт в Пирогов- отделение ИКО,- там дето връщат надскочилите се, от горния блажен свят, в долния дето са земните люде.
Внимавай, това е най жестокият спорт, но малцина го знаят и разбират, и задължително с компютър за измерване на пулса, качи ли 180 у/мин. за трениран спортист, си много по близо до господ, отколкото до Лозенец.
А моят личен рекорд е с камион до Белмекен, а надолу-педалиране, пардон ийнерциране, а последиците половин скапан велосипед барабар с изкривено кормило,- нормално за "Старт-шоссе"- велосипед-бегач от 70-те години.

[belleamie]

Аве, тоя чернокоп, що си мисля, че и маринован съм яла по варненско...
и на мен риба ми се яде, няколко години не ядох и сега си наваксвам.

[ЯЛТА]

Иво 48 изписани реда и нито дума за цици! Че как да го изчета сега?

Re: Говорилня

Мнениеот madboy на 04 Ное 2011, 09:00

иво г. иванов написа:Искаме още, искаме още! =D>:
............... С тях е пълно, навсякъде.


Пиши ми координатите им на ЛС, плииз
------------------------------------------------------------------------------
Я бегай у FUN 16+ да видиш кво съм качил

[Ivaylo Georgiev]

ЯЛТА, харесал съм си ГПС с пулсомер и каданс, но чакам да излезе следващия 2012 модел, когато вече ще съм събрал сила и опит за по-сериозни преходи и приключения.
Митак, заради тебе нощес сънувах една колежка как ми се натиска и си навира циците в главата ми

Поздрав за всички с чувство за самоирония и широкоскроени хора! И за феновете на "открий десетте разлики"
Първа кръв: епизод 2: Завръщането
Отпуск съм и лежерно се пускам с колелото за кафе в 11 на Онда зад Народния театър. Два часа висене, димене и дрънкане на али-бали, заболя ме задника от седене викам си поне да бе от седалката…разотидохме се, жегата захлупи безнадеждно центъра и аз останах сам безцелно въртящ педали из уличките. Строежи, безсмислено забързани прескачащи се евроинтегрирани пешеходци, метростанции коя работи коя се гради, ма голяма суетня, шахти с откраднати от мангали капаци… а-а-а, така не може, ми реших поне да обиколя велоалеята по Борис III.
Повъртях се кръгово по руски и завъртях по алеята- голям кеф- широка, спокойна и унесен в мисли за живота и Транссибирската магистрала и колко точно и какви джаджи за байка и за планините да си купя и как прекосяваме Сибир, внезапно се озовах на (Владивосток) околовръстното. Конец фильма! А тъкмо започна интересното! И едно дяволче услужливо веднага кръстоса крака на дясното ми рамо и започна да ме чопли: “А защо не се пробваш да качиш Златните мостове по пътеката от Княжево, а? А там сигурно е хлад в гората и ще се пробваш по пътека. А?”
Едвам ме нави.
Сипвам вода на ухото на трамвая, сблъсквам се с някакви стълби, пренасям по тях колелото, за да установя,че имало и пътека, и излизам на асфалтов път. Май панорамния...пресичам и тръгвам наготе по пътеката. Изглежда голяма, на сянка и привтлива. Но толкова СТрЪМНА! Превъртях всички скорости на венчетата за Еверест и тръгнах. С няколко почивки и мокър от пот успявам да стигна до няколко метра равна отсечка и едно мостче, на което почти се пребивам и падам в опити да го прекося. Минавам го и виждам, че баира става още по-стръмен, но вече с улеи, неравности и стеснен. Не съм минал още карането за начинаещи с практически съвети и бързо намерил мотив, слизам и почвам кротко да бутам. Все пак някой беше мъдро отбелязал, че кой е казал, че маунтин байка е въртене на педали... Подминавам най- стръмната част и се яхвам пак да въртя. Вече краката са влезли в обороти и почти не им прави впечатление, само сила да има в тях (ма нямааа...). Излизам на шосето преди табелката за Бялата вода и мисълта, че все пак някъде наоколо може да има студена водица, ме добутва до ЧЕШМААА ВОДАА подпирам колелото на една пейка и пълня бидона с вода и сядам да пия... и се заслушвам в разговора на двама пенсионера до мен, който обясняват как тази вода е много студена и ако си уморен и потен и я пиеш може да те пресече и да колабираш и да се разболееш и да припаднеш и на мен почва да ми пребледнява и се премествам по-далеч от тези прокобници и чакам примирено да видя дали ще се мре там или ще ме подмине... след няколко минути все още непресечен, тръгвам нагоре. Пак бутане и после си знаете- въртене в транс и бутане и педали и малко ми се сливат коя отсечка къде преди и след кое излизане на шосето е, но имаше и един равен слънчев участък, след който спускане към мостче (много неудобно сложено напряко на идващата пътека, да го бяха поизправили малкооо) преди шосето- нещо са се объркали с тоя наклон си мисля, тая пътека не е ли проектирана от садисти само да е право нагоре?
Подминах приятни табелки, сочещи резервати на мечки, сочещи резервати на сови, че и резервати на дървета, а крайната цел я няма и няма. Чудя се дали изобщо съм на правилната пътека. Изведнъж тя се разширява и излиза отново на асфалт и механично тръгвам да го пресичам и да продължа, когато поглеждам нагоре и виждам пред мен полянката на Златните мостовее. УРА! Слизам и доволно се просвам на тревата да събера въздух.
И в този момент усещам страшен обсебващ зловещ вълчи глад! Занасям се до първото капанче и изкупувам каквото имаше готово- пилешка пържола, свинска пържола, картофи, лютеница, лук, хляб, бира (две бири), вафли... следващият един час се отдадох на блажнено нагъване и лаф с държателите на къщичката. Поредни обяснения за колелото. Давам съвети как да се мотае дело срещу Топлофикация и обяснявам за погасителната давност. След това отидох на дървените шезлоги на полянката и изпаднах в слънчева нирвана.
И след това телефона естествено се раззвъня. Тоя документ къде е. Оня какъв е. Кава е тая отпуска бе какви са тия колела и пътеки утре на работа ли си? Нощес? Не си??? Хм!
Пак се звъни- Ина: нали не си забравил, че имаме среща в седем с еди кои си в Пей Сърце? А-а-а, забравил?- не, само леко изключил ... Ами сега е шест и пет минути... успокоявам я сам не вярвайки си, че ще дойда даже до вкъщи да оставя колелото и вземем колата и ще тръгнем и ще сме навреме. Ама ще успееш ли... викам не знам, но ще се пробвам. Тръгвам надолу и от грийнхорски ентусизаъм така непохватно се опитвам да превключа на най- големия венец отпред, че веригата пада. Офф! Обръщай колелото, слагай, изцапай се хубаво, измий се няма къде обърсвам се в некви треви и политам по шосето надолу. Най- хубавата част от карането. ЛЕТЯ! Като на забързан кадър профучавам до Била и оттам по Тодор Каблешков и към Южния парк... е тук усетих, че съм уморен до степен трудно изобщо да си повдигам краката на педалите. И все пак: Златните Мостове- пазарчето на Черни връх в Лозенец го взех за 37 мин.!
Закъсняхме за срещата само с двайсетина минути. Това бе феноменален ден. Вече пред съзнанието ми нямаше граница, която да не пробвам да я покоря: ех, този Черни връх!

To be continued…

[DigiPro]

Ivailo_ Georgiev - както винаги майстор на късият разказ "Говорилнята" се завръща в цялата си прелест

[belleamie]

Мое да ги филмират..
Примерно всеки петък - Студио Георгиев!
Аз ще съм в главната женска роля на неотразимата красива умна жена и прочие....
Георгиев, за домашно да ми напишеш ролята!

[madboy]

Мое да ги филмират..
Примерно всеки петък - Студио Георгиев!
Аз ще съм в главната женска роля на неотразимата красива умна жена и прочие....
Георгиев, за домашно да ми напишеш ролята!

Джорджо ди Иву, пише само в сферата на реалното.

[belleamie]

имаме сделка, тогава моята не особено красива героиня ще убие твоя герой още в първа серия!
ааааа.....

[иво г. иванов]

Е това е невероятно. Даже ми се мярна някъде и deja vue. Там при старчетата и ледената вода дето "ще те
пресече" като я пиеш морен .